За нас, леворъките

  • Сподели:
За нас, леворъките

Ние, леворъките или „левичарите”, както сте свикнали да ни наричате, не сме по-различни от всички останали хора. Понякога имам чувството, че дори сме една идея дискриминирани, но това е въпрос на дълга дискусия.  

Sinistrality” е терминът, с който се обозначава да бъдеш леворък и за беда произлиза от латинското sinister, означаващо едновременно „ляв” и „нещастен”, „злополучен”. В много европейски езици „десен”, означава още и „правилен”, „верен” (right – eng.).

Леворъките хора в света са около 10% от населението по статистически данни, като съотношението мъже - жени е в полза на мъжете (5,24% мъже и 4,76% жени). Като малцинство, леворъките хора имат предимство в редица спортове – бокс, тенис, футбол, баскетбол и др.

Това се дължи, както на елемента на изненада, така и на по-трудното посрещане или отнемане на топката. В свят, в който отскоро обществото се учи да бъде по-либерално и по-толерантно, различните нерядко са били обект на дискриминация, обиди и подигравки, дори произходът на думите показва това. Но пък да си малцинство си има и добра страна. На 13 август има още един повод за веселие – Международен ден на леворъките хора.

Още от ранните си ученически години помня как на родителите ми се опитваха да втълпят, че е редно да се уча да пиша с дясната ръка. След часове на продължителни опити и стрес, извоювах своята първа малка житейска победа.

Днес във форумите все още може да се срещнат наплашени млади родители с въпроси от типа: „Какво да правя, детето ми е на пет и иска да пише с лявата ръка?” или „Как да помогна на детето си да спре да пише с лявата ръка?”. Проучванията доказват, че деца, на които е наложено насилствено да сменят доминиращата си ръка могат да развият невроза, безпокойство, нарушаване на съня, заекване, тикове, главоболие и други болести, някои от които с трайни последствия.  

Положителното е, че обществото постепенно узрява и започва бавно, но сигурно да осъзнава, че това не са хора „втора ръка”, хора с недъг или деформация. Компаниите, предлагащи уреди, канцеларски материали и други елементарни на пръв поглед съоръжения, вече са много по-гъвкави и произвеждат пособия за лесно ползване с дясна и лява ръка, за да отговорят на потребителските потребности.

В свят, в който да обелиш краставица понякога ковства ненужно голямо усилие, трябва да се приспособиш, за да оцелееш. Нормално е в такива ситуации де те сметнат за по-непохватен, но при равни други условия, едва ли щеше да е така. До голяма степен, според мен, точно от тук поставя началото си нарицателното „с две леви ръце”, запазило се обидно дълго още от Древен Рим.

Интересен факт е, че леворъките хора са с по-кратка продължителност на живота, приблизително седем години. Учените обясняват статистическите данни с големия брой инциденти, предизвикани при употребата на съоръжения и машини, пригодени за дясна ръка от леворъки хора.

Адаптивни и приспособими, едни от най-известните леворъки личности са Александър Велики, Юлий Цезар, Пол Маккартни, Джими Хендрикс, Алберт Айнщайн, Леонардо Да Винчи, Микеланджело, Чарли Чаплин, Робърт Де Ниро, Анджелина Джоли, Никол Кидман...

Леворъките хора са с доминираща дясна половина на главния мозък. Лявото полукълбо отговаря за логическото, аналитичното и абстрактното мислене. Дясното от своя страна обработва моментната информация, участва в процесите на адаптация, отговаря за образното мислене, креативността, творческите способности и въображението. Поради тази причина се смята, че леворъките решават тестове по-бързо, по-творчески натури са и са по-емоционални.  

Амбидекстри - това е термин, с който се обозначават хора, с еднакво развити мозъчни полукълба. Те успешно си служат еднакво добре и с двете ръце.   

Експериментирах с 20 мои приятели, благодарение на социалните мрежи. Резултатите бяха впечатляващи. Разбира се, има отклонения от големите статистически проучвания, но предвид малкия брой анкетирани мисля, че е нормално. Всички леворъки бяха определени със силно доминиращо дясно полукълбо. Еднакво разпределени или с по-доминиращо ляво полукълбо се оказаха по-голямата част от представителите на пишещите с дясна ръка.