За един безплатен вроден аксесоар в един глобален материален свят
Усмивката без съмнение е най-красивият аксесоар, който имаме. През повечето време той избира да блести и озарява всичко наоколо. Понякога не му се сърдете, ако му се играе на криеница или просто му е студено и е решил да се сгуши някъде дълбоко вътре в нас с едничкия копнеж да се посгрее. Той е с нас и винаги е и ще бъде там, където сме и ние.
Какъв ти аксесоар би могла да бъде тя, тя - УСМИВКАТА в наши дни обаче ?
Безспорно живеем в материален свят, потребяваме повече от необходимото, помпаме егото си с материални играчки, на които бързо се насищаме или захвърляме в поредния останал все още свободен ъгъл на пространствата, които обитаваме. Кичим се като коледни елхи, залъгвайки първо себе си, а после и околните, че блясъкът, който излъчваме, впечатлява.
С опаковка определно може да впечатлиш, но само за няколко минути. Когато "захаросаната" панделка падне и не дай си Боже празнота лъсне отвътре, си е тъжна картинка. Докато има подобно търсене обаче, ще има и съответното предлагане. Така е било и така ще бъде. Принцип на пазарната икономика, нали знаете, както и това, че за всеки влак си има пътници.
Дано това да не е нито вашето търсене, нито вашия влак. Не са моите със сигурност. Откъде съм сигурна, ли ? Ами моите просто имат характерни отличителни белези.
Търсене --> фокусирано, обмислено, премерено, целенасочено. Импулсивните покупки --> под 1 %
Хвърлям ръкавицата към вас с предизвикателството да дефинирате вашите. А за "влака" какво да ви кажа, освен че е брандиран с усмивка - слънчева, чиста, неподправена. Усмивка, идваща от сърцето, преливаща в погледа с мекотата на кашмир, топлината на одеало от прегръдки и блясъка на хиляди звезди.
Правя всичко възможно да се качвам на него всеки ден. Разбира се, случва ми се понякога да го изпусна, но за щастие все по- рядко.
Усмивката е вроден аксесоар във всеки един от нас. Той е на нашето разположение 24/7, от първата ни глътка въздух до сетния ни час . Е със сигурност КПД-то му е доста по-малко, но силата му е несравнима. Може да пленява, очарова, докосва, впечатлява, омагьосва..., но истински, мило, искрено, неподправено, по детски чисто.
Както всеки аксесоар, така и този се нуждае от поддръжка, за да изпълнява функциите си. Знаете къде е сервизът, нали? Упс, мн.ч. - сервизите. Този аксесоар е един от малкото, които се ремонтират в два - вътрешен и външен. Профилактиката си е за предпочитане, нали знаете, така че не я пренебрегвайте.
Ако навън сивее и студее, есенната господарка, окъпана във великоление от багри и преливащи нюанси явно се е уморила да го играе глезана, кротко препичайки се под ласкавите лъчи на Негово Величество. Решила е да го играe по-хард и да се развихри като за световно. Споко - никакво основание за притеснение.
Просто не бива да подминавате огледалото като пътен знак преди излизане, за да сте сигурни, че не сте забравили нещо. Да, да визирам перфектния спътник - онова аксесоарче с размери на джудже и сила на великан. Ако то е с вас, тогава повярвайте ми, нито сезонът, нито времето навън ще са от значение.
Вдъхновяващо и смело напред към предизвикателствата на нови ден в тандемен полет....