За да скоча ще трябва да рискувам

Мързеливо излизам от вкъщи, точно е спряло да вали. Вървя към колата, а мислите ми крачат бързо: "Като се прибера ще се опитам да намеря време да поспортувам, утре ще пробвам да напиша 10 страници за книгата, сряда ще се опитам да стана по раничко..."

От намръщения транс ме събужда детски смях и усещането за кофа с ледена вода по краката ми. "Пльок,пльок", весело изпява едно момченце пред мен. Гневният ми глас се обажда пръв и тръгва да поучава детето, как така не се правело.

Момченцето само се усмихва и продължава. "Искаш ли да те науча как се прави – ей така, такааа засилваш се, не го мислиш много и просто се хвърляш напред, най-готиното е "пльок" накрая.

След тези думи, детето отново скочи и в този момент нещо сякаш ме разбуди от намръщения понеделник. Мислите пак започнаха да крачат: "Кога за последно скочих, кога отлепих крак от земята с готовност и непоклатима решителност, просто да направя нещо? Кога си казах, ами давай – засилваш се и действаш напред..., вместо обичайното "ще се опитам, ще се пробвам".

Добре, а какво ми е нужно, за да скоча? Хрумва ми веднага - смелост, да спра да се извинявам, да се откажа от комфорта, еднаквостта и сигурноста на ежедневието. За да скоча ще трябва да рискувам.

Поглеждам към детето - да, изглеждам глупаво или странно да надвия страха и срама си. Скачайки, ще разочаровам някого, но оставайки вярна на себе си. Да скоча е да видя красотата там, където има само локва, да си позволя да посрещна провала и да се изправя от гръмкото "пльок".

Ако скоча избирам неизвестното, но пък избирам да живея.

"Хайде де, какво се моташ, ще скачаш ли вече?" – провикна се момченцето...

Още положително настроение от Марта Демирева може да откриете на martademireva.com.