За да бъдеш успешен играч, преди всичко трябва да си добър човек

Синът ми ме пита кое е било това нещо, което ми е харесало най-много на неговите баскетболни мачове.
Той направи няколко борби, подаваше топката, което е много важно, защото пък имаше други деца, в които ако попадне топката искат да се докажат, че могат да направят всичко сами и обикновено както в този си стремеж се провалят.
Все пак това е отборна игра, пасове (подаване) трябва непрекъснато да има. 
Беше едно от четирите деца в отбора, което вкарваше кошове.

Първият път като вкара кош на Сливен си повярва адски много и придоби самочувствие. 
Децата за първи път бяха в такава зала, не в салона в училище, имаше публика, крещи се, имаше съдия, който свири, имаше друг отбор, които момчета са в пъти по-големи от тях, и на години и на физика. Да вкараш кош в такъв момент и да не се панираш, се брои за голяма работа. 
Много добре знам какво чака сега да му кажа. Например, че ми е харесал най-много първият кош или че прави добри асистенции, а не танцува балет по игрището. 

За тези неща определено се зарадвах, но не те бяха нещото, което най-много ми хареса. 
Както споменах единият от отборите, срещу които децата се изправиха, беше с огромно физическо предимство. 
В даден момент от нашия отбор започнаха да се правят смени и имаше момчета, които излизаха разплакани от болки. 
Играч от другия отбор, за да вземе топката, замахна по едно от нашите момчета и се видя, че беше с все сила. 

Друго пък наше момче падна на земята и с цялата си тежест върху главата му се изсипа момче от отсрещния отбор. Умората си каза думата и нещата бавно и сигурно ескалираха в мазало.

Докато тези разплакани деца излизат от игрището, за да седнат на скамейката, синът ми отиваше да ги успокоява и да види какво става с тях. Добре ли са, лошо ли са контузени, ще могат ли да станат пак.
Ако така се случи, че и той е на скамейката, седи до детето и го успокоява.
Отиваше и протягаше ръка към паднал.

Попитах го от къде е видял, че се постъпва по този начин, а той ми отвърна, че бил гледал много клипове от NBA в телефона си и там така правели. Там не ходили само момчета, които дрибрирали, правили забивки и стрелби, а преди всичко, според него, отивали играчи, които се интересуват от отбора си и това ги превръща в екип. 

Ето това бе нещото, което най ме впечатли. Че на него му пукаше за тези, които сега лазят.