Юнски разказ
Не помня по какъв повод се сетихме за големия кожен албума със снимки, който от години не беше разтварян, само от време – навреме избърсвах праха от кориците му.
Започнахме да отмятаме страниците една след друга, вглеждайки се в отминали събития, повечето изпълнени с радост и възторг. Съвсем в началото фотографиите бяха черно - бели, направени на плажа в Несебър, на които морето изглеждаше различно - тежки сиви вълни, изгърбени страховито, мокър тъмен пясък, вълна от водорасли по брега… А на няколко от тях се бяхме снимали на плаваща в морето лодка, на палубата на кораба „Емона” и качени върху камила, естествено – с чалми на главата.
Преди да затворим последната страница, се появи и професионална, студийна снимка на Борис, нашият най-добър приятел, съмишленик на всички щуротии, които може да роди една младежка глава и пръв съветник, поради значителната разлика в годините, неговата висока ерудиция и житейски опит.
Фотографията бе събрала целият му чар на бохем, комбиниран с чертите му на италиански сваляч.
- Обърни внимание на погледа му – прошепна Марко – какво ти говори?
Вгледах се внимателно и ми се стори, че погледът на Борис беше устремен в някаква необозрима далечина, навярно по посока на дълго мечтаното Монте Карло, където смяташе да отиде един ден… Това ми говореше неговият поглед и нищо друго.
- Според мен взорът на Борко е устремен към Монте Карло – тъжно се усмихнах, беше опит да се пошегувам, защото Борис отдавна се сбогува с този свят.
- Не е вярно, проследи настроението в очите му – настояваше Марко – сякаш е знаел вече, че тази снимка един ден ще увисне на некролога му…
Веднъж Доника се разприказва за гъстата си коса, ожалваше я, че я е изоставила и че трябвало да премине почти всички коафьорски процедури, „за да не се излагаме пред чужденците, когато отидем на море” – добави с усмивка, през летните месеци. Заех се с тази работа, без много уговорки, защото ми се отдаваше и се „получи” една доста сполучлива подстрижка, с модерна линия. Забелязали я после Зари и Калина и веднага заявили, че са решили да ми се доверят.
После, когато се харесаха, обявиха, че са вече мои постоянни клиентки и че от тук – нататък, когато се събираме да пием кафе – ще си подновяваме прическите…
Юни беше сух и горещ, а дворът на Доника – зелен и ведър, обгърнат от клони, храсти и свежи филизи. Късното следобедно парти завърши с поздравления за новия профил на Зари, която беше донесла малка студийна снимка. Поръча ми да ѝ направя косата точно така, както е на снимката.
- Малко е ретро тази форма – рекох.
- Да, – съгласи се – но точно с тази прическа бях, когато се срещнахме навремето с Ицо… Попадна ми тия дни в ръцете и си казах: ще си върна същия фасон, дано той да ме види от Онзи свят, че да се зарадва!
Думите на Зари бяха придружени от волен смях – дългите години раздяла бяха излекували скръбта ѝ сякаш или поне така ми се стори.
Доста обикалях около нея, докато постигна желания модел, който най-накрая се получи. Почерпихме се с домашна лимонада и кекс, компанията ни се пръсна чак по залез…
През следващата седмица изгубихме дирите си. Цялото небе сякаш се изля и разкаля зоната на Пресечен камък. Настръхна месец юни, озвери се, ядосан за нещо и довлече силен вихър, събори няколко дървета в дола, а телефоните търсеха своя прехвален в рекламите обхват, телевизионните предавания и те от време – навреме се губеха някъде по трасето.
Но, лятото си е лято. Изведнъж някой сякаш измете небесната поляна с един замах и тя се ширна по-синя от всякога. Опитах се да погледна към слънцето с широко отворени очи, както в далечното детство и успях!
Лъчите му изглеждаха остри, като карфици, но гальовни, ако погледнеш към свода през някой листак. Запяха петлите, чакалите слязоха от гората и огласиха простора с вой. Лятото отново се разтвори в цветовете на небесно – резедавия простор и какво друго, освен радост може да изпита човек, който окончателно е запленен от него…
Мобилният ми телефон прекъсна възторга и размишленията ми, но от друга страна ме зарадва, защото чух гласа на Доника.
- Очаквах да ми се обадиш, драга, отминалата седмица ми се стори вечност!
- Да, тия дъждовни бури нямаха край сякаш – улових нотка на загриженост в гласа X. - Днес обаче, ще се видим със сигурност… Откъсни няколко рози от градината, ще отидем да изпратим Зари, снощи е починала в съня си… Нали се подстрига по снимка, за да я види Христо от Оня свят и да ѝ се зарадва… Сигурно много я е харесал – прибра си я при него…
