Всяко сърце има своите видове рани

Всяко сърце има своите видове рани. Първите са онези повърхностните, които са направени от лоши думи срещу човека.

Вторите са като рани, от които тече мъничко кръв, но дълго време. Те са направени от хора, които сме мислели за добри приятели.

Третият вид рани са толкова дълбоки, че боли само от мисълта за тях. Те са направени от нашите собствени грешки, най-близките ни хора и любовта.

Тези - последните рани, не минават, понякога тече кръв от тях. Отначало болката изригва като вулкан, след това спира, но винаги е там, готова отново да изригне и да ни припомни усещането за загуба.

Сърцата ни са такива, лабиринти от рани и щастие. Тях не можем да опазим от нищо и никои, но душите, душите си пазете, деца. Там допускайте само себе си и никои друг. Допуснете ли някой в душата си, има вероятност да ви я вземе, а е страшно да си без душа, по-страшно и от Ада.

Хората обичат да взимат чужди души, а в ръцете на друг, душите са изложени на огромен риск. Независимо, дали е в ръцете на скъп човек или враг, опасността е еднакво голяма.

Затова аз имам една приказка:

"Сърцето си давам, подарявам, оставям го да го мачкат и любят, но душата си давам само на Бог. Вярвам, че има още време, докато той я поиска. Затова толкова години пазя душата си чиста и непокътната от чужди ръце, а колко хора я искаха през годините. Дадете ли душата си, мили мои, давате живота си. Вярвайте ми, никой не заслужава душата Ви, никой! Вие сте млади, зелени още, и ако сте дали случайно душата си в нечии ръце, върнете си я, докато не са я унищожили, а с нея и самите вас.''

Из "Последвай ме''

Още може да прочетете на Александър Глог Official

Снимка: hethartspreekt.nl