Вместо "обеца на ухото" черешки
Казвала ли съм ви, че имам много гласове в главата си – цял мажоретен състав сме. Но с всеки миг и нова ситуация, все повече успяваме да влезем в един ритъм, да станем едно и да си държа аз парад мажора.
Разказвам последна случка: Рядко пазарувам плодове и зеленчуци от улицата, но този път нещо ме накара и се спрях при една жена на тротоара. Накупих череши, коментирахме, че са последните за сезона.
Взех краставици, розови домати, предложи ми и пъпеш, но отказах, казвайки, че ще остане за другия път, че доста се натоварих, а бях пеш. Междувременно жената си каза: То, жените все мъкнат.
Без да се съгласявам и припявам и също така, без да споря, само отвърнах: Майка ми някога казваше, че на жената ръцете са от ластик...
Така, направи ми тя сметката – 8,80 лв. Давам 20 лв. и тя връща – 20 ст. до 9 и левче до 10 лв. Прибирам монетите и затварям портмонето. Дава ми тя пазара и ме изпраща с думите, че ще запомни приказката на майка ми - много й харесала.
Тръгнах си и пътьом, след има няма 5 мин. ми прищраква, че трябваше още 10 лв. да получа. Тръгвам да се връщам, а по пътя мажоретния състав не спира да трополи в главата ми. Ама, парад на мислите!
"Тя нарочно ли го направи? Ама и аз каква съм разсеяна или по-скоро уморена! Сега какво да й кажа? Ако се направи на ударена, как да й докажа? Ако се дръпне, мога да я погледна право в очите и да й кажа, че това не е добро и ще си направи лоша карма. А може и да я сплаша като й кажа, че тогава по-друг начин ще си получа моето..."
Много интересно - наблюдавах мисъл след мисъл. Все пак, това са все варианти на живота ми, а ние във всеки нов миг избираме кой сме и как живеем. Понаблюдавах, ама нищо не ме докосна и знаех дори, че не са мои мисли, а ревю на разни светове и наученото от тях.
Стигайки там, не усещах нито обвинение, нито гняв, нито вина, нито страх... Приближавайки, дори ме усмихна картинката, в която тя погали по главата едно от момченцата до нея.
Приближих я и само казах: "Здравейте! Знаете ли защо се връщам?" В очите й за миг имаше колебание, което се изрази в мълчание. Помня, че бях прозрачна и само наблюдавах. В следващия миг тя се втурна да ми казва, как разбрала, отделила парите, казала си: "Дано тази жена се върне."
Така, де... Ще ми връща 10-те лв., ама ги няма. Ходи търси, разваля... Накрая, ама ми се извинява... Аз пак не усещам обвинение, даже казах: "Ама, нищо, де... и аз съм разсеяна и уморена... Сега нали, всичко е точно..." А тя дава ми парите и аха, хваща ми ръката и все едно благодари.
Защо споделям това ли? Заради радостта от чистотата в общуването. Чисто вътре, чисто вън. И защото работи и ми харесва да живея така. За мен няма значение нито едно предположение какво тази жена е правела или искала, или каквото и да е... Важно е, че в общуването с мен тя влезе и общува наистина с мен – чисто.
Благодаря за отбивката от пътя и по-точно "за пътя"!
Снимка: playbuzz.com
