"Властта на безвластните" от Вацлав Хавел

Дълбоката криза на човешката идентичност, причинена от "живота в лъжа" и правеща този живот възможен, притежава ясно изразено морално измерение: проявява се – между другото – като дълбока морална криза на обществото. Човекът, подчинен на консуматорската ценностна система, "разтворен" в амалгамата на масовата цивилизация и загубил чувството на отговорност, което да го свързва като корен с порядъка на битието, а отговорността му е вече само към собственото оцеляване, такъв човек е деморализиран. Върху неговата деморализация се крепи системата, тя задълбочава деморализацията и е нейна обществена проекция.

"Животът в истина" като бунт на човека срещу принудително заеманото от него положение е точно обратното, негов опит отново да поеме своята отговорност, Става дума очевидно за морален акт не само защото човек трябва толкова тежко да плати за него, но преди всичко заради това, че не е продиктуван от егоизъм.

Както се казва, може да е "на сметка" в смисъла на общо подобрение на положението, но не задължително: в това отношение става дума – както вече казах – за игра "va banque" и трудно може да си представим, че някой благоразумен човек би могъл да влезе в нея от чиста пресметливост, че днешната жертва ще бъде утре изгодна за него, пък било то и под формата на обществена благодарност.

(Между другото, напълно закономерно e, че представителите на властта не могат разберат по друг начин "живота в истина", освен като му приписват изгодата като мотивация – копнежа по власт или слава, или по парите – и се опитват така да го интегрират в своя свят, тоест в света на обществената деморализация.)

Ако в посттоталитарното общество "животът в истина" се превръща в извор на всяка независима и алтернативна политика, то би било уместно да осмислим и споменатото негово морално измерение като политически феномен.

(И ако на някой от нашите приятели неговите революционни марксически убеждения за "надстроечното" обуславяне на морала му пречат да проумее значението на този аспект в цялата му широта и да го включи представата си за света, то това е в негов собствен ущърб: тесногръдата вярност към постулатите му пречи да разбере добре механизмите на собственото му политическо влияние. Така той парадоксално ще се превърне в онова, което като марксист толкова често подозира у другите, ще стане жертва на "фалшивото съзнание".)

Наистина, специфичното значение на политическия морал в посттоталитарната система е явление нетипично за съвременната политическа история, явление, което би могло да има – както ще се опитам да обясня допълнително – значими последствия.

Представяне на "Властта на безвластните" от Вацлав Хавел

"Живот в истина" е събитие - шеста сесия на "Софийски дискусионен форум", което ще се проведе на 27 ноември 2017 г., понеделник, от 18.00 ч. в Галерия "Академия", Национална художествена академия.

Повод за събитието е "Властта на безвластните", историческото есе на Хавел, преиздадено по съвместна инициатива на "Софийски дискусионен форум" и издателство Black Flamingo, със специално написан за българските читатели предговор от Михаел Жантовски – директор на Библиотеката "Вацлав Хавел". Автор на превода – Мартин Младенов, редактор – Георги Илиев, графично оформление – Калина Сертева.

Специални гости на събитието са г-н Томаш Шила, музикант от чешката рок група The Plastic People of the Universe, от 1981 г. до 17.11.1989 г. развива активна, дълготрайна и постоянна антикомунистическа дейност, състояща се в разпространяване на издания и работа в рамките на "Движение за гражданска свобода", г-жа Мария Спирова, редактор в лондонско юридическо издателство, двуезичен журналист с международни награди за аналитична журналистика, публикувал в The Economist, Al Jazeera и Еuronews. Преводач, копирайтър и магистър по криминология от Оксфорд, проф. Евелина Келбечева, завършила история с профил археология и втора специалност френска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Специализант е на "Фулбрайт" в САЩ, гост-преподавател в калифорнийския университет "Ървайн". Занимава се с модерна европейска история, културна история.

Вацлав Хавел (05.10.1936 - 18.12.2011)

Чешки политик, драматург, есеист, критик на комунистическия режим и политик. Последен президент на Чехословакия (1989-1992) и първи президент на Чешката република (1993-2003).

През 60-те години на ХХ век работи в театъра "На Забрадли", от където тръгва и популярността му с пиесите "Градинско увеселение", "Аудиенция", "Вернисаж" и др.

По време на Пражката пролет е активен участник в обществените дискусии. Застъпва се за връщане на демокрацията в обществото. След окупацията на Чехословакия от страните, членки на Варшавския договор, на Хавел му е забранено да публикува.

През 70-те и 80-те години е дисидент и критик на режима. Основател е на една от първите инициативи за защита на правата на човека – Харта 77, което увеличава международния му престиж. За своите позиции Хавел лежи в затвора 5 години.

След началото на Кадифената революция става един от основателите на Гражданския форум и като кандидат на движението е избран на 29.12.1989 г. за президент на Чехословакия. Като политик Хавел активно и успешно работи за влизане на страните от източния блок в НАТО и Европейските структури.

Хавел е известен със своите абсурдистки пиеси, в които преобладават темите за властта, бюрокрацията и езика, както и със своите есета. В есетата и писмата му от затвора той прави политически анализи и разсъждава върху свободата, властта и морала.