Важно е да сме добри и справедливи - една история за размисъл

Да, за голяма радост има безброй кавалери, които очароват с възпитание, красиво поведение, хубаво отношение към дамите. Без да се натрапват, без да имат сексуални помисли, без да са нахални... Да, има ги - много са!

Галантни, внимателни и без да те познават ще ти направят път, ще задържат вратата, ще ти се усмихнат, ще ти направят комплимент, ще те почерпят с кафе дори. И то не за да те свалят или да флиртуват, не защото имат користна цел, нито за да го изпиете заедно, а просто за да ти покажат колко си специална, заради това, че си ЖЕНА! Да, има и такива! Знам, защото ги срещам всеки ден!

Жените сме тук на този свят, за да носим в утробата си новия живот, за да го обгрижваме и отгледаме, докато е слабо и беззащитно създание, после да бдим над него, да го пазим, докато е малко, пък и след това, да го възпитаваме, да го напътстваме, да го обичаме... Да го научим да бъде честен и да бъде добър ЧОВЕК, а най-вече да бъде справедлив! Защото всички искаме да живеем в по-добър и справедлив свят, всички искаме хубав живот.

Има и безброй такива мъже, които уважават жените, само и единствено, защото са ЖЕНИ!

Но има и едни други индивиди, които се възползват от това, че сме слабия пол, за да се пробват да ни уязвят с цел някаква материална изгода или да си избият някое комплексче, което ги мъчи, като се опитат да смачкват околните. А според тях, какво по-лесно от това да смачкаш един човек от нежния пол, една жена...

Ние ги поздравяваме, те гледат лошо и подминават, ние им правим път, държим им вратата, на тях не им става неудобно - напротив те са нагли, ние им се усмихвамаме, те ни се мръщят... Днес пиша за един подобен индивид, който като такъв показа себе си в ситуацията, в която се срещнахме. Може и да греша... дано да греша, защото не ми се ще да има такива хора, като този от ситуацията, за която ще разказвам....

Днес съдбата ме срещна с господин, който ще обрисувам, за да добие читателят представата за визията му. Господин в зряла възраст, с тъмна коса, едър, здрав мъж - висок около 1.90, облечен с костюм и вратовръзка. Говореше чист български език, не с диалект или акцент, не изглеждаше да е глупав... не знам може и за това да греша...

Тук идва моментът да стане малко по-буквален разказът, защото това е фактология, няма как да бъда поетична и лирична, както ми се иска.

Ние се намираме в задръстване под наклон, на който в нашата лента, в която се случва ситуацията, автомобилите се изкачваме по склона. Аз съм зад неговата кола, той е пред моята кола. Нито една кола не се движи, аз гледам леко надолу и наляво, защото си събирам някакви хартийки от джоба на вратата, хартийки, които са за боклука и искам да изхвърля малко по-късно.

Докато го правя, усещам силен, разтрисащ моята кола удар и веднага поглеждам напред, защото докато това се случва аз не гледам напред, а само усещам... удар. Поглеждам, седя си в позицията, в която си чака колата в задръстването, не съм усетила аз да се движи моята кола, защото държа десния крак на спирачката, колата ми е автоматик и няма как под такъв наклон да тръгне напред или назад. Тя си стои дори и да не натискаш спирачката, но аз съм сигурна - бях я натиснала....

Този отпред, който ме удари, вече леко си измества колата напред, докато аз гледам и се чудя какво става... първоначално съм леко, дори доста объркана. Слизам и поздравявам (така правя, нищо, че сме в ситуация на макар и леко, но така наречено ПТП) и го питам "ясно ли му е какво се случи?" Той отваря прозореца и ми подвиква: "Внимавайте, госпожице!"

Аз поглеждам неговата задна броня, поглеждам моята предна... всичко е наред! Няма следи от удряне или ожулване. Успокоявам се, че всичко е наред, и си сядам зад волана отново, слагам си колана... Колоната леко започва да се движи и да се изкачва по склона... Господинът обаче не тръгва, съответно и аз не тръгвам, колите зад нас натискат клаксони, заобикалят вече, за да продължат напред, а той слиза с цялата си мощ - висок, огромен, едър мъж в черен костюм, черно палто и бяла риза... За историята е важно да опиша и себе си - 172 см. висока, 48 кг.....

Така .... той слиза и започва да гледа лошо с цялата строгост, която може да излъчи един такъв огромен масивен мъж на зряла възраст. Започва да води диалог с мен, докато аз още си седя в автомобила и си наблюдавам със сложен колан от шофьорското място... Отново слизам, за да разбера какво казва и отговарям: "Огледах Вашата броня, огледах моята... и няма никакви следи."

Той започва да спори с мен. Показва ми отстрани на неговата кола, където бронята се захваща близо до задната врата зад шофьорската позиция, че имало изкривено и според неговите изчисления това аз съм го изкривила... Казвам му: "Знам, че Вие тръгнахте назад, не усетих моята кола да се движи, защото шофирам автоматик, а тя не може да тръгне напред под наклон, освен това с десния крак натискам спирачка, докато стоя в задръстването..." и му предлагам: "Дайте да викнем компетентни органи да решат проблема между нас."

Той ми казва отново: "Не, Вие, госпожице, ми изкривихте бронята, вие не сте внимателен шофьор!". В същото време излиза жена, а аз поглеждам към тяхната кола, на задната седалка има 2 - 3 невръстни деца. Докато тя слиза, аз продължавам да споря с господина, който е поне две глави над мен и за да не става грозно, няма да уточнявам колко килограма, но може да се каже, че тежеше двойно и отгоре, колкото моите килограми....

Казвам му: "Аз имам шофьорска книжка от 10 години и нямам нито едно нарушение, а постоянно карам автомобила си." Жената, която слезе за негова подкрепа, може би съпругата му, започва гръмогласно да се смее и казва: "Какъв виц ни каза!" Аз отговарям: "Радвам се, че ви усмихвам, ако наистина ви е смешно, защото ми се струва нервен Вашият смях..." и започвам отново с нейния съпруг да говоря, защото той не млъква, говори успоредно с мен...

Предлагам му да се обърнем към компетентните органи, защото имаме две различни версии, отново му го предлагам. Компетентните органи заради това съществуват, когато не може да се реши даден казус, да се намесят. Те трябва да изяснят истината, аз съм готова да я чуя, защото признавам, че може и да не съм права, уважавам каквото той твърди, но за мен това не е вярно, имам си друга версия. Той категорично отказва.

Жена му и тя като него - достолепна, висока, очевидно жена на зряла възраст - очевидно и МАЙКА, се доближава заплашително към мен, още повече започва да го подкрепя. За щастие, стана така, че се досетих какво целят, даже си дадох сметка, че вероятно нарочно са предизвикали ситуацията, като са тръгнали случайно или не с колата си назад към моята кола, тъй като в огледалата им ясно се вижда, че аз не съм гледала напред. Той се издаде, като изстреля глупав аргумент, че знаел, че който е отзад на пътя е виновен... Да, ама не!!! Има си комплекс от фактори, които трябва да се разгледат в различните ситуации на пътя и не винаги този отзад е виновен.

Тогава им казах: "Вие може би виждате, че съм сама, слаба (само на килограми) и че съм млада, жена на крехка възраст, предполагам искате да ме уязвите, но това сега няма как да стане, защото си знам правата". Те видимо не бяха очаквали тези думи от мен, изглеждаха изненадани, мълчаха като пукали...

Следваше въпрос от негова страна към мен. Той ме пита: "Ще си дадете ли номера?", а аз отговорих, че това няма как да стане, няма защо да си давам номера на непознат човек. Казах му още: "Аз съм тук, за да изясним какво е станало, справедлива съм и съм готова да си понеса последствията, ако не съм права в думите, които твърдя..." пак мълчание...

Жена му се обажда: "Айде тръгвай, че нямаме вече време!" Тръгват към колата си и се качват, а аз подвиквам: "Вие имате семейство и дечица, от това което виждам. Пожелавам ви весели празници и най-важното да бъдете добри, защото от тази ситуация разбрах, че вие сте лоши хора. Опитахте се да ме излъжете и да ме уязвите, и то в най-смирения и празничен период от годината. Период, в който всеки прави равносметка и се учи от грешките си през годината. Бъдете здрави!"

Много силно се надявам сега, когато пиша тези редове - това, което им казах да отеква в техните уши дълго, дълго, дълго след нашата среща, защото те са създали деца, които възпитават. Те са длъжни да бъдат добри хора, заради тях! Добри и справедливи, разбира се!

Ако преди да имат деца те са решавали поведението им да е каквото им хрумне според ситуацията и ИЗГОДАТА, то сега, когато са родители, те трябва да носят голяма отговорност за постъпките си, защото дават пример на едни подрастващи същества...

Те са длъжни да научат тези беззащитни същества да бъдат честни и да бъде добри ХОРА, а най-вече да им покажат, че е важно да са СПРАВЕДЛИВИ! Защото всички искаме да живеем в по-добър и мирен свят, всички искаме хубав живот, всички искаме да сме щастливи...