В дланите си събирам Есен...

Септември е към своя край... и лятото си отива. Отива си, за да го заместят падащите листенца от дърветата, шаловете – плътно увити около врата, бурният вятър и чукащите капчици дъжд по перваза на прозореца.

Есента пристига – пременена в многобройните нюанси на кафявото – карамелено-шоколадова... и с дъх на канела. С медени отблясъци. Сладка. Вкусна. Ухаеща на печени кестени. Опияняваща като токущо станало младо вино.

Носеща мъничко чувства на меланхолия и тъга по отиващото си лято. Но пък толкова красива, уютна, пъстра. И рисуваща любов.

Откривам я навсякъде около мен. В аромата от прясно изпечен ябълков пай. В чашката топло капучино. В запалените чаени свещички. В чувството за благодат. Във вече хладните вечери и утрини. И в топлия уют на дома.

Тръгвам към нея усмихната и с надежда, че ще ми донесе безброй незабравими моменти, прекрасни срещи и вълнуващи трепети. Прегръщам я. И сякаш времето замира във вълшебен танц.

Вдишвам от въздуха, отпивам от блажения аромат на узрели круши и на любимите ми смокини, а очите ми жадно попиват пищните картини, събрали цветовете на живота.

Разтварям душата си за всеки нов миг, очакващ ме някъде там. Оставям се на вятъра да ме води. Потапям се в прегръдката на топлото, все още дружелюбно слънце. И чувствам се щастлива. Отварям дланите си, а в тях събирам цяла Есента.

Още от Darini - Д. Тодорова може да прочетете в darini-poezia.blogspot.com