Усмихнати приказки за всяка възраст
Поетесата Виолета Бончева подбра три усмихнати приказки за всяка възраст специално за читателите на HighViewArt.com.
ОТ – ДО
В прясно санирания блок 17 на улица „Извита” има 24 апартамента, в един от които живее дядо Цецо. Едно време той работел в сладкарската кооперация „Пчела”, където от всичко най-много се навъртали мухи, заради сладкишите и пастите, които правели там. Нямало как да се справят с тях, защото всеки си гледал работата, а невъзможно било да назначат човек, който да преследва по цял ден мухите, тогава нямало още и мухоловки... По едно време някой се сетил, че вентилаторите могат да свършат добра работа и включили няколко. Досадниците се разхвърчали наляво и надясно, подгонени от пластмасовите перки на духалките, но никой не мислел за техния изгубен комфорт. Важното било, че на сладкарите им олекнало, на дядо Цецо – също. (Тогава той бил млад и с лекота овладявал професията си.)
Много неща преминали после през главата му, но той стигнал до пенсия с идеята винаги да се грижи за една муха през всички сезони, която да му напомня началните години на труд, пот и възторг, докато стигне до нивото на „майстор на торти и сладкиши”.
Само през зимата тази муха прекарвала в кибритена кутийка на топло и тогава дядо Цецо забравял, че най-досадното нещо на този свят всъщност са мухите.
НЕ ВИНАГИ
Ангел Тръмбоев много обичал да се фука с мотора си. Често го виждали да обикаля квартала, управлявайки го с една ръка, а в другата да държи голям сандвич със сирене и домат, от който висял и стрък зелен лук или пресен чесън. Момчетата му се възхищавали, още повече, че имал големи мускули, безброй татуировки и тъмни очила с позлатени рамки. На шията му висяла лъскава верига с череп, който внушавал голям респект.
Веднъж обаче, когато бил сред природата с гаджето си, седнал върху гнездо на оси. Усетил опасността, той хукнал да бяга през глава, но това не го спасило. Свирепите оси го нажилили здраво и тогава той разбрал, че веригата на врата му, на която висял череп – не винаги внушава голям респект…
ВЕЩИЦИ
Наричали Рушина и Марина вещици, баби яги и вампирки, защото ходели несресани, раздърпани, с разкривени лица, живеели в малка схлупена къща, насред двор с плевели, високи до небето и не общували с никого… Не се знае дали тези грозни думи са ги ядосвали или не са им обръщали голямо внимание, но се предполага, че тъй и тъй ги взимат за вещици – защо да не заприличат още повече на такива…
Палили огън, върху който врял казан с наръч билки, после се разсъбличали, сядали на два стола и се поливали с жълти кратунки, на лунна светлина, сред напевното жужене на комари. Сресвали се с дървени гребени и се мажели със зехтин. После взимали една точилка и започвали да се разтриват. Около тях се навъртали няколко кокошки, казват, че имало и котки. А пред вратата на дома им висяла кожа от змия.
Рушина куцала с единият си крак, а Марина била с едно око. Докато Марина види, че хлапетата от цялата махала ги гледат през оградата по всяко време на денонощието и докато Рушина се опитва да ги настигне с точилката – просторът ехтял: „вещици, вещици!”.
Добре, че след време един отговорен служител се противопоставил на предложението малката уличка да носи името „Вещиците”. Въпреки това и до днес никой не знае как точно се казва…
