Уаби-Саби - късчета, които носят отпечатъка на времето

В стаята с книги съм, у дома. Оглеждам се и виждам предмети, които са напукани, изгубили цвета си, потънали в прашни мисли. Усмихвам се на скритата им красота.

Наричам си ги Уаби-Саби. Късчета от времето, които носят в себе си съкровище – история и автентичност. И точно тази история ги прави толкова любими за мен, те ми напомнят за преходността и простота в живота, за отпечатъка на времето и следите, които то оставя пълни с вълшебство.

Уаби-Саби е пожълтялата книга Пипи, първата ми книга в живота.
Уаби-Саби е едно герданче със сърце, на което му липсват половината камъчета, подарък отпреди 7 години от моя мъж.
Уаби–Саби е онзи гребен, с който решех косата на дядо.
Уаби-Саби е написаната на ръка рецепта от баба за сладкиш.
Уаби-Саби е една бележка с размазан от вода надпис от татко, която той написа в Индия, когато трябваше да мълчим.
Уаби-Саби е черно-бялата снимка, на която съм бебе в количка, а кака ме наглежда.
Уаби-Саби е одеялото със слона Кольо, с което мама ме завиваше, когато бях на 5.

Връщам се отново в стаята, мислите ми пристигат и събличат спомените от главата. Усмихвам се на своето богатство, на частичките пъзел от моя живот, на онези малки моменти, които избирам да направя Големи.

Уаби-Саби са там и ме чакат, зад онази врата, с тях мога да прегърна детството, да отида на гости на някой любим, да се посмея или тихо да поплача.

Кои са твоите Уаби–Саби? :)

Още положително настроение от Марта Демирева може да откриете на martademireva.com.