Цветята на сърцето ми
Вие, които пораснахте от моето сърце. Вие, на които дадох живот, само колкото да се нарека ваша майка, но не повече. Вие, които сте мои, но не ви притежавам. Вие, които сте част от плътта ми и от моята кръв, но сте безкрайно далеч от това, което съм аз...
Вие – цветята на сърцето ми! Любовта на живота ми! Плодът на душата и тялото ми в едно!
Бъдете безумно, безкрайно, безгранично щастливи, но не търсете щастието с цената на всичко! Бъдете изпълнени с радост и веселие, но не без сетива за това, което ви натъжава и кара да плачете! Борете се за себе си, но не жертвайте другите! Вървете стремглаво нагоре, но не по чужди пътеки!
Бъдете силни, но и слаби, помнете, но и забравяйте! Бъдете всеотдайни, но не глупави; важни, но и смирени! Трябва да бъдете толкова много неща... ИСКАМ да бъдете толкова много неща. Но всъщност, ще бъдете само това, което трябва да бъдете – това, което сте! Само това!
Бъдете цветята на сърцето ми! Само това!
На децата ми