Толкова ли е лошо да разкриеш на някой своите мечти?

Искам нещо да споделя, а не знам какво. Или по-вероятно не знам как да започна, коя своя тайна да издам, за да ми олекне, а в същото време ти да ми я запазиш, без да застрашиш моите надежди. Какво да правя?

По-скоро да си замълча, нали? Да трупам вътре върху някое кътче от сърцето си чернилка, надявайки се, че тя ще се отмие някой ден от там с глътка истински свеж въздух или истинска емоция. Вместо това падам на колене в банята, а безбройните капки от водната струя на душа тропат безмилостно върху незащитения ми гръб.

Толкова ли е лошо да разкриеш на някой своите мечти? Да му покажеш изгрева от онова твоето скрито местенце на покрива, там, където никой друг няма да дойде, а ти можеш само да стоиш и да мечтаеш? Или да размишляваш как е най-добре да постъпиш в някоя от безбройните луди ситуации, кръжащи около теб.

Или по-скоро да не водиш никой. То и без това никой няма как да разбере какво бушува вътре в теб. Дали някъде вътре в нас е скрито малко слънце или винаги тегне мъгла над скритите ни надежди?

Дали можем да избутаме буреносните облаци, за да видим, че всъщност денят наистина е хубав, че сутринта е леко прохладна и приятна, че за нас има едно красиво начало, само ако успеем да покажем, че не ни е страх да свалим маските си?

Но ти май не ме разбра, нали? То и аз сложно се изказах. Мисля, че е време към маската да добавя и някакъв атрактивен костюм, който би се харесал на гладната тълпа за интриги.

Снимка: rosannatomiuk.com