Тери Пратчет - 20 любими цитата (II част)

Едва ли има човек, който да чуе името Тери Пратчет и да не се усмихне. Както казва самият автор: "Наш дълг е да се присмиваме и на най-мрачните неща".

През цялата си литературна кариера Тери Пратчет е продал над 75 милиона книги. В поредицата "Светът на диска" има 40 романа, преведени на 37 езика.

С книгите си той обогати планетата така, както малцина преди него. Както знаят всички негови читатели, "Светът на диска" беше неговото средство за сатира над света: нещо, което той правеше толкова брилянтно, с такова велико умение, гигантски хумор и непрекъсната изобретателност.

Ето още 20 любими цитата, които ще ни накарат да се усмихнем:

1. "Какво беше бог? Фокусирана вяра. Ако хората вярват, богът започва да расте. Отначало слабо, но ако блатото учеше на нещо, то бе търпение. Всичко би могло да стане обект на вяра. Шепа пера, вързани с червена панделка, шапка и палто върху няколко пръчки… всичко. Защото когато всичко, което хората притежават, в действителност е нищо, тогава каквото и да е би могло да бъде почти всичко." - "Вещици в чужбина"

2. "Веднъж спасих живота на човек с много специално лекарство, трябваше да го пие два пъти на ден. Преварена вода с малко сок от боровинки. Казах му, че съм го купила от джуджетата. Ей в туй, между другото, е почти цялата същина на лечителството. Хората се спрявят с всичко, ако впрегнат главите си, само трябва да ги подтикнеш.

Вещицата се опита да потупа мило ръката на Еск. - Още си малка за тия приказки. Като пораснеш, ще проумееш, че повечето хора почти не излизат от собствените си глави. И за теб се отнася." - "Еманципирана магия"

3. "Може и да съществуват светове, където библиотекарството се смята за спокойна професия, и където рисковете се свеждат до това някой голям том да падне от лавицата върху главата ти, но отговорник на магическа библиотека не е работа за непредпазливи хора. Магиите притежават сила и самото им записване върху лист хартия и натикването им между кориците не прави абсолютно нищо, за да я намали." - "Еманципирана магия"

4. "Ринсуинд приседна, като се взираше навъсено в мрака.Почувства ръка на рамото си. Беше Двуцветко, който държеше Октаво.

- Книгите не заслужават такова лошо отношение - рече. Погледни, прегънал е гърба и назад. Хората постоянно го правят, нямат си понятие как трябва да се отнасят с книгите." - "Фантастична светлина"

5. "Хората на страната на Народа неизменно оставаха разочаровани, каквото и да се случи. Откриваха, че Народът не е склонен да бъде благодарен, признателен, прозорлив или послушен. Народът по-скоро беше дребнав, тесногръд, не особено умен и дори подозрително настроен към умните. Затова децата на революцията винаги се натъкваха на твърде стар проблем - не само управниците са неподходящи (това си е очевидно), ами и Народът не е какъвто трябва." - "Нощна стража"

6. "Никога недей да забравяш, че тълпата, която днес ръкопляска на коронацията ти, е същата тълпа, която утре ще ръкопляска на обезглавяването ти. Хората обичат да има шоу."

7. "- Значи се опитваш да ми подскажеш, че хората имат нужда от… фантазии, за да понасят живота.

- Все едно гълтат розови хапчета? Не. Хората имат нужда от фантазиите, за да бъдат хора. За да бъдат средоточието, където се срещат падналият ангел и маймуната, изправяща се на задните си лапи." - "Дядо Прас"

8. "Казват, че малкото знание е опасно нещо, но не е и наполовина толкова лошо, колкото огромното невежество." - "Еманципирана магия"

9. "Хората мислят, че историите се сътворяват от човека. Всъщност е точно обратното. Историите съществуват независимо от техните герои. Ако знаете това, знанието ви дава власт.

Историите - големи развяващи се панделки от оформено пространство-време - са се размотавали и развивали около Вселената от самия момент на началото. И са еволюирали. Най-слабите са умрели, най-силните са оцелели и чрез преразказването им са натрупали маса… Истории, усукващи се и носещи се сред тъмнината."

10. "Глупаво е да се надяваме, че можем да извършим нещо глобално, като да установим мир по целия свят или да направим всички щастливи. Всеки от нас обаче може да извърши нещо мъничко, благодарение на което светът да стане една идея по-добър - например да застреля някого..." - "Света на Диска"

11. "Усмихвай се на хората. Харесвай ги. Бъди услужлив. Трупай заслуги. Той харесваше Трев. Удаваше му се да харесва хората. Когато си личи, че харесваш хората, те са мъничко по-склонни да харесат и теб." - "Невиждани академици"

12. "Тя гледаше над покривите на Анкх-Морпорк и разсъждаваше така: писането представлява само думите, които хората казват, притиснати между пластове хартия, докато се превърнат във вкаменелости (вкаменелостите бяха добре познати на свят Диск, огромни навити на спирала раковини и зле конструирани създания, които бяха останали от времето, когато Създателят не е бил решил точно какво иска да направи и като че ли просто мързеливо си е играл с Плейстоцена).

А думите, които хората казваха, бяха само сенките на истинските неща. Но някои неща бяха твърде големи, за да бъдат наистина уловени в думи, а даже и самите думи бяха твърде мощни, за да бъдат напълно опитомени с писане." - "Еманципирана магия"

13. "Това беше октарината, цветът на магията. Той беше жив, ярък и трептящ; неоспоримият пигмент на въображението, защото където и да се появеше, това беше знак, че самата материя се покорява на мощта на магичното съзнание. Беше самото омагьосване. Но на Ринсуинд винаги му изглеждаше нещо средно между зелено и лилаво." - "Цветът на магията"

14. "Боговете не обичат хората да не вършат нищо. Ако не са заети непрекъснато, хората биха могли и да се замислят. Част от мозъка съществува, за да не позволи това. И постига резултати. Кара хората да скучаят насред чудеса."

15. "Противно на популярните вярвания и надежди, хората обикновено не се втурват на помощ, когато чуят писък. Те просто не са устроени така. Хората се споглеждат с други хора и питат: "Абе ти чу ли някакъв писък?", понеже първият писък може да е плод на собствения ти ум..." - "Невиждани академици"

16. "Правилният тон от жена със скръстени ръце винаги измъква отговор от неподготвен мъж, преди да има време да помисли и даже преди да има време да измисли някоя лъжа." - "Невиждани академици"

17. "Приличаше на търговски център за музикални инструменти, с дублиращи функции и на заложна къща, тъй като всеки един музикант все трябва по някое време от живота си да се раздели с инструмента си, ако иска да се наяде и да се наспи на закрито." - "Музика на душата"

18. "Хората правят живота толкова интересен. Представяш ли си, че във Вселена, пълна с толкова чудеса, те са успели да измислят скуката?"

19. "На Диска Съдбата обикновено се въплъщаваше в любезен мъж на зряла възраст с посивяващи коси, плътно пригладени към едно лице, на което всяка девойка спокойно би поднесла чаша бира, ако се появи на прага й. На човек с такова лице всеки възпитан младеж охотно би помогнал на пътя. Като се абстрахираме от очите, разбира се.

Няма божество, което може да разгадае природата и характера на неговите очи. Естеството на двете очи на Съдбата на свят Диск беше такова: докато на пръв поглед те бяха просто тъмни, при по-близко вглеждане ставаше ясно — твърде късно! — че те не са нищо друго, освен дупки, които откриват един черен мрак, толкова далечен и дълбок, че у наблюдателя заговаря неудържимото влечение към черните дупки на безкрайната нощ ужасяващите им, кръжащи звезди… "Цветът на магията"

20. "- Да речем, че този съвет е безценен - обобщи тя - Слушаш ли ме внимателно?
- Да.
- Добре. А сега... ако вярваш в себе си...
- Да?
- ... и не се отказваш от мечтите си...
- Да?
- ... и следваш пътеводната си звезда.. - продължи госпожица Загадини.
- Да?
- ... пак ще си по-назад от онези, които се трудят усилено и се учат непрекъснато и не са толкова мързеливи. Довиждане."