Сродна душа, кармичен партньор, пламък близнак… - имаме ли заблуди по темата?

В последните години много се говори за партньорствата от нов духовен тип и за все по-честото разпадане на бракове и връзки, които принадлежат на стария тип – условна любов. Преди да поговорим за духовните партньорства, нека да уточним какво точно е условна любов?

Това е връзка, в която:

- Не поемаме отговорност за живота си, за изборите си и за щастието си, за всичко сме склонни да търсим причина в партньора. Очакваме той да ни ощастливи.

- Имаме високи очаквания към другия и идеал в главата ни, към който искаме да го приравним.

- Не познаваме своите слабости и емоционални рани, които сме имали и преди връзката. Приемаме всичко лично и не търсим причина в себе си за начина, по който реагираме.

- Премълчаваме нуждите и желанията си и дебнем дали и кога другият сам ще се сети. Измерваме любовта. Комуникираме незряло, с намеци, сърдене или мълчание. Страхуваме се от конфликт или манипулираме другия с нашата конфликтност.

Нарича се условна любов, защото има условия за любовта ни: "Ако ти правиш нещата, които ми допадат, ако се държиш с мен, както очаквам, ако показваш любовта си, както аз искам, ако отгатваш мислите ми, то тогава ще те обичам!".

Новият тип връзка между мъжа и жената не включва нищо от това, затова я наричаме БЕЗусловна. Обичаме другия такъв, какъвто е, опознаваме го, приемаме го и не желаем да го променяме или напасваме спрямо някакъв идеален образ, който е в главата ни.

Забелязала съм обаче, че много жени имат грешно разбиране за това какво е духовното партньорство и кой партньор можем да наречем сродна душа, пламък близнак или кармичен партньор. Кои са най – честите заблуди по темата:

1. Очакваме, че духовният партньор е някой, който се интересува от духовни практики – медитира, чете книги по темата, посещава семинари... Ако не го прави, а ние го правим, се опитваме да го убедим и увлечем да се присъедини към нас. Често това създава силно напрежение във връзката, защото партньорът има различно виждане за нещата.

Друга грешка, която допускаме е да планираме да изоставим "обикновения" си съпруг, който е бизнесмен, твърде практичен или е един нормален, здраво стъпил на земята мъж, и да търсим някой с духовни интереси.

Духовността като теория и познания няма нищо общо с истинската духовност. Би могла да има, но не е задължително. Най–големите духовни учители в живота ни може дори да не са чували за Ошо, Дийпак Чопра и Луиз Хей, може да не са запознати с термини като "закона на привличането", "осъзнатост" или "мантра", може да не са прочели и една книга по темата, но пак да ни дадат най-ценните житейски уроци с поведението и думите си.

А ако партньорът ви е толкова земен и материален, че това ви побърква, значи вие сте се отнесли прекалено в духовното и сте загубили баланс в другата крайност. Както казва шаманът Кетут Лиер от "Яж, моли се и обичай": "Не твърде много земя, но и не твърде много небе...".

Хората, които залитат много в духовното и говорят само за единение, братска любов, кой кой е бил в кое прераждане, за астрални пътувания, кармични дългове и т.н. страдат от така наречената прекомерна шеста чакра (трето око). Това не е духовност, а дисбаланс, от какъвто страдат и прекалено материалните и бездуховни хора само че при тях чакрата е затворена, а не прекомерна.

2. Мислим, че ако сме със сродната си душа, няма да се караме и да имаме различия. Точно в различията и споровете са най – големите духовни уроци. Точно със сродната си душа можем да се караме много, да имаме много различия, да се раздразваме един друг..., но това е с цел да опознаем себе си, реакциите си, да намерим мотивация в любовта да преодолеем различията.

Духовният партньор отразява най–черната ни сянка, най-грозните аспекти на нашето Аз – тези, които не искаме и да чуем, че притежаваме. Това е мощен двигател за развитието ни. Защо да се промениш, ако не, за да спечелиш или задържиш любимия човек?

3. Бъркаме илюзията на влюбването с феномена сродна душа. Не знам дали наистина съществува сродната душа, в смисъл на човек, с когото сме предопределени да бъдем, но знам нещо със сигурност – хората често бъркат несподелената или неосъществената по някаква причина любов с явлението "сродна душа".

Когато връзката не се е развила до край – не е започнала или е прекратена от другия, от обстоятелства, то тогава ние просто оставаме влюбени. При дългосрочните връзки, в които партньорите са често заедно или живеят заедно, задължително настъпва момент на отрезвяването – виждаме, че другият не отговаря на идеалния образ, който сме имали за него, илюзията на влюбването отминава.

Това не значи, че спираме да обичаме, но вече не е толкова лесно. Ако връзката е прекратена или е например от разстояние, паралелна с друга връзка на партньора ни, то тогава илюзията трае завинаги. Ние така и нямаме достатъчно взаимодействие с другия, за да се разочароваме.

Това удължено влюбване ни кара да си мислим, че това е сродната ни душа. Тези размисли ни карат да блокираме и да се затворим за нов човек. Колкото и специален да е любимият ни, сигурно е, че можем да обичаме и да сме много щастливи и с друг.

4. Приемаме, че сродната душа срещаме само в романтичните си връзки. Вярвам, че човек може да има много сродни души – може да е дете, родител, приятелка. Сродната душа е някой, който ни приема безусловно и в негово присъствие можем да сме такива, каквито сме. Дори да имаме трудности, имаме и желание да ги преодолеем.

5. Свързваме кармичния партньор с щастлива любовна връзка. Обичайно си мислим: „Ако това е моят човек, то нещата ще се наредят, няма нужда да полагам усилия и няма да срещам пречки.“ Не винаги със своя пламък близнак можем да осъществим щастлива любовна връзка. Щастливци са тези, които успяват. Понякога се разминаваме, понякога научаваме нещо и се разделяме, понякога сме заедно в трудна връзка или имаме общи трудности.

Духовният партньор не е някой, който ще медитира с теб, ще си говорите за Бог, ще те гледа влюбено и ще отглеждате в хармония петте си деца. Духовният партньор е някой, който ще те кара да го обичаш и мразиш едновременно, някой, който в един момент ще те дразни до безумие, а в следващия ще го обожаваш, някой, на когото ще крещиш до изтощение, а после ще плачеш в обятията му и ще шепнеш, че го обичаш.

Духовният партньор ще те докара не до ръба, а до всичките ти ръбове – там, където свършва твоето Аз. И това е най-хубавата част, защото ще разбереш, че това, което наричаш свое Аз, са само пластове от защити, маски, роли и фалшиви ценности. Духовният партньор ще те докара до ръба, след който започва истинското ти Аз!

Автор: Ирина Вълчева-Кръстева / Източник:gnezdoto.net