Срещнаха се две души за Прошка

-Здравей!

-Как си?

-Знаеш...бях ти казала, че този въпрос е израз на любезност, не на интерес. Всички го задават.

-Да... Говорихме си за това в колата...Как се чувстваш?

-....Смирена, вече се смирих...

-Гняв усещах ...

-Минах и през него...А ти? Как се чувстваш?

-Все така....отшелник...

-Размишляваш значи?

-И така го наречи...

-Затова мълчиш?

-Трудно ми е да говоря...

-И мен мълчанието ме опитоми. Научих се да живея с него.

-Значи си отшелник и ти...

-Не аз, а душата ми...

-И моята...

-Две сродни души...Затова ли мога и така... без думи?!...

-Не е реално.

-Не, не е. Но е истинско да си говорим в моята фантазия...

-Боли ли още?

-Да, боли и тъгувам често... Но в реалността съм силна, не личи!

-Не исках да те наранявам ... Съжалявам!

-Душата ми го чува...и ти прости, че в реалността не мога да те заговоря....

Автор: Надежда Т.

14 март 2021 г.