Среднощен чат, от който пръстите ми изтръпват всеки път

Eто, той е на линия! Сърцето ми ще изхвръкне… Делят ни хиляди километри, разделят ни стотици граници, но като почнем да пишем, все едно сме един до друг. Започна като на шега, а сега не можем да спрем!

Среднощен чат, свързващ двама, които е невъзможно да бъдат заедно в реалния свят по много причини. Среднощен чат, от който пръстите ми изтръпват всеки път. И не ме интересува, че някой ще каже, че това е глупав и изкуствен начин на общуване! Емоциите, които изпитвам, са истински и разтърсващи. От вълнение бъркам буквите. А какво се крие зад всяка дума… Страст, копнеж, очакване, трепет…

"Осъзнавам, че НИКОГА няма да те имам и не се храня с розови илюзии. Знам, че съм просто кратък епизод в твоя живот. Но въпреки това не мога да си забраня да мисля за теб, да те обичам, да те желая…" Не, това признание не мoга да му го напиша! Полудях ли?

"Ще продължа да те обичам от разстояние. Няма да разбереш за непоносимата болка от липсата ти…" Сега го трия и почвам наново. Имах смелост само за секунди! Как ли ще реагира, ако разбере, че всеки ден не спирам да мисля за него? Да, страх ме е да кажа истината. Ще скрия всичко зад емотикони с чужди усмивки...