Single или обвързан?

Повечето хора се стремят да се обвържат, да си намерят партньор и да бъдат във връзка, но може би почти никой не се стреми да бъде необвързан. Това означава ли, че първият вариант е по-добрият залог?

Израстваме с мисълта, насадена ни от всичко и всички около нас, че човек става пълноценен, едва когато намери половинка, с която да споделя живота си. Преди това не си истински себе си, нито истински щастлив, не си изпълнил мисията си, нито си полезен за себе си и за обществото.

Изглежда сякаш съществуването ни е смислено само когато имаме партньор, а неговата липсва се възприема като осакатяваща личността. Представят ти самотата като присъща за състоянието на необвързаност.

Съществува ли въобще стремежът за момент да останем сами, да отделим време за себе си, да изградим връзка първо със самите нас и чак след това да създаваме семейство? По-голямата част от обществото разглежда необвързаните не като израстващи хора, силни личности, обичащи себе си, здрави и успешни, а като изгубени души, отчаяно търсещи нещо.

Ние хората се учим от другите и от отношенията си с тях. Наранявайки и обичайки ни, те ни помагат да се осъзнаем, когато сгрешим. Понякога ни карат да видим красотата си през техните очи, много по-голяма от тази, която виждаме в нашите собствени. Друг път ни показват какви черти от характера си трябва да променим или изградим, за да оцелеем в света, в който живеем.

Има много уроци, обаче, които човек трябва да научи сам! Истински изцеляващо би могло да бъде да си само със себе си, както напълно отровно може да е да се обвържеш с някого.

Някои хора препускат от връзка във връзка, страхувайки се да останат сами, сякаш за да не чуят гласа си. А понякога точно това ни е необходимо, защото не от друг, а точно от себе си се нуждаем най-много.

Как да бъдеш щастлив в една връзка, ако не се чувстваш завършен и пълноценен, когато си сам? Как да дадеш любов и да бъдеш полезен за другия и за себе си, ако отвътре се чувстваш празен? Какъв е смисълът да се дърпате взаимно надолу и да задълбочавате нуждата си за цялост?

А какво ли би било, ако хората се стремяха първо към себе си, вместо към някой друг, и създаваха връзки между личности, вместо между половинки, изпълнени с липси?