Шест по скалата на Бофорт

Небето е прозрачно като от стъкло

във светлите му нишки с розов блясък

в оттекъка на лека сивкава тъма

вълните се надигат с мощен красък

Растат, издигат се, и сякаш заговарят

в душата ми със светлите искри

които раждат се сред стъклени води

и цвят на изумрудени стрели

Високи стават, с ивици извити

морето ги прегръща в своя вик

откъсват се, нагоре се превиват

и нови идват, за да разберат

отново че морето ги подмами

във вятъра навеждаха глави

и в пръските си бързо се целуват

щом морска пяна между тях блести

видимо ги свързва в тюркоазен послепис

в накъсана бродерия и по височините

гребените са високи на вълните

шумят, и разпиляват тишините.

Шест по скалата на Бофорт

вълни на камари се все множат

протягат се, над гребените правят

пенлив, растящ и диамантен път.