Сериалът "Денят на бащата" - пример за антипример
"Развод ми дай, развод ми дай, и повече не ме мъчи" - популярният шлагер от 90-те години на Асен Гаргов ни завръща в темата за развода - тема, разпъната на кръст и от новия сериал на БНТ "Денят на бащата".
Но докато нашумялата песен поставя своя фокус върху прекратяването на брака като институция, то в сериала на националната телевизия виждаме последиците от подобен обрат в отношенията. Темата на "Денят на бащата", пресъздадена от героите на Патрик Шон Хесън, Захари Бахаров, Весела Бабинова, Александър Сано и Глория Петкова, стъпва върху истината, разказана от три гледни точки - тази на мъжа, жената и детето.
И ако в деведесетарския шлагер, с послания отвъд семейния свят, лирическият герой изразява съгласието си за подялба на семейната имуществена общност по начина "вземи панелката, трабанта", то персонажите от новия сериал са изправени пред тежка дилема - тази за ДЕТЕТО.
А детето, като всяко дете, не подлежи на делба. Сладкият Боби не може ни да бъде споделен, ни разделен. Което поставя героите в Параграф 22 относно единственото, което има значение - ДЕТЕТО. Затова и песента на сериала на Стефан Вълдобрев обобщено казва това, което чуваме през цялото време "Тази песен не е за любов".
Добре, ако "Денят на бащата" не е за любов, за какво сериалът е? Шестте епизода поставят въпроси. Въпроси като:
1. Разбираме ли партньора си и виждаме ли го в цялост?
2. Налице ли е комуникационна бариера, която ако не рушим поетапно и методично означава, че етапно и методично изграждаме? И ровът между нас става по-дълбок, и възможността за изграждане на мост между двата бряга - по-химерна?
3. Не бъркаме ли отношенията с партньора си с отношенията спрямо съвместното ни дете? Можем ли да наденем като рицарски доспехи отделните си социални роли и съвсем чинно да не ги примесваме до степен на неделимост?
4. Детето винаги ли е цел и наш фокус или можем скришом пред себе си да признаем, че понякога е наш способ и оръдие в опазване на собствената ни цялост?
5. Способни ли сме в състояние на скръб, каквото е раздялата с партньор, да се погрижим за себе си така, че да дадем най-доброто на детето?
6. Имаме ли в нас онзи модел на поведение и реакции, на които да се осланяме тогава, когато се чувстваме най-сами? Знаем ли кое е най-добре за нас, човекът срещу нас и нашето дете?
7. Можем ли да чуем нашето дете там, където емоционалният облак се е спуснал като мъгла над рациото на трезвения ни мозък?
"Денят на бащата" пита. Задава тези и още хиляди въпроси - от институционалната неадекватност за управление на родителските конфликти през липсата на добри модели за това как да се "разделим цивилизовано" и да дадем адекватна грижа на подрастващите.
Продукцията на БНТ е прекрасен пример за един антипример на раздяла, за която плаща детето. И не, последното не означава, че развеждащите се герои на Весела Бабинова и Захари Бахаров не плащат скъпа цена. Напротив - всеки от тях преживява по свой начин разочарованието си и болката от промяната в онзи най-интимен свят на личността, в който се е оказал сам.
Сладкият Боби обаче, който Патрих Шон Хесън въплъщава, е в ситуация на невъзможен избор. Защото, когато си малък, възможността за себеохраняване е отнета. Светът е голям, ти си малък и единственото, което остава е да търсиш закрилата на някой голям - нещо, което и Боби прави.
Лоялност към два полюса - ситуация на неизбор, в която едно 8-годишно момче попада. "Синдром на родителското отчуждение", "Родителски капацитет", обследване "най-добрия интерес на детето" са все теми, които неимоверно сериалът докосва. Редом с тях са обаче и:
• обещанията за това да слушаме и чуваме това, което думите на другия не казват;
• да "влизаме в обувките на собствените си деца" и да усещаме емоцията им;
• да си даваме време за преминаване през житейските пътища без оценка и осъждане;
• да разбираме и се опитваме да разберем това, което детето ни казва/показва тогава, когато сме прекалено заети в това да осъзнаваме
И като за финал звучат думите на адвоката от епизод 2 на 6-логията "Аз пари за развод не връщам" - кратка и пошла реминисценция към това, че моделът ни за решаване на конфликти в начина на упражняване на родителски права е в спешна нужда от ревизия, реконструкция и иновация.
Затова, за да можем да сложим фокус именно там, където той е необходим - а именно върху ДЕТЕТО.
