Какво е тъгата?
Съществуват 4 вида тъга: жалост, грижа, завист и съжаление. Жалостта е тъга, която ни отнема гласа; грижата е тъга, която ни обременява; завистта е тъга заради чуждото добро; съжалението е тъга заради чуждото нещастие.
Тъгата разяжда човешката душа. Тя прави така, че човек да избягва всяка полезна среща, да не приема съвет от истински приятели и да не говори мирно и с любов. Обземайки душата изцяло, тъгата я изпълва с горчивина и апатия. Тя отделя човек от останалите хора, защото те са причината за нейното безпокойство.
Болестта на душата не идва отвън, а е скрита вътре в нея и се проявява само тогава, когато изкушенията я нападат. Като се отдалечаваме от ближните по някаква, на пръв поглед полезна и необходима причина, ние не изкореняваме причините за унинието, а само ги заменяме с други. Това значи, че болестта, която е скрита в нас, отново ще се прояви в някаква друга форма и в други случаи.
"Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш?" (Пс. 42:5)
На човек, въпреки че е надарен с разум, тъгата не позволява да се радва. Природата ни учи да тъгуваме, защото животът е пълен със страдание и болка. Грях е да се оставим на тъгата. Тъгата и досадата са главни врагове на спасението.
Безнадеждността е отричане на всичко. Отричане от надеждата, от небето, отричане от Твореца на света. От където влезе, от там прогонва надеждата, на която се крепи света. Плаши смелите по природа, вселява страх у доблестните, прави мъжествените плахи, неустрашимите - боязливи, лишава от смелост храбрите войни, унижава смелите борци за отечеството и свободата.
Страхливият човек е оставил надеждата - котвата на спасението и сам се е предал на безнадеждност.
Продължителната, прекомерна тъга на сърцето помрачава и разстройва ума. Такава тъга прогонва от душата чистата молитва и благодатта и влива болезнено страдание в сърцето. След нея следва безмерно равнодушие, безчувствие и отчаяние…
Душата, изпълнена с тъга, става като безумна и побесняла, и не може спокойно да приеме добрия съвет, нито смирено да отговаря на въпросите. Тъгата поробва човека и същевременно му пречи да разбере, че причината за страданията му са в самия него. Тъгата е червей в сърцето, който разяжда…
Тъгата се ражда от малодушието, леността и празнословието.
Радостта прогонва всяка грижа, от която произлиза тъга. От тъгата няма нищо по-лошо, защото тя носи в себе си всяко зло…
Из "Победената тъга" (Фондация "Покров Богородичен")
Още по темата на Курс обучение "Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?"
