Себеподобните и свободата

На Един Остров, насред океана, далеч от всякакви други острови, живеел Човек. Живеел там, откакто се помнел, а се помнел, откакто живеел там.

На острова имало всякакви екзотични животинки, с които, през времето, което живеел на острова, Човекът се бил научил да общува. Те също били свикнали с него и когато го срещали се държали все едно е един от тях. Приели го били отдавна, дори по своеобразен начин си разговаряли помежду си. Животинките и Човекът, обитателите на Един Остров.

И макар на острова да се чувствал като у дома си, Човекът бил убеден,че неговият дом е другаде и силно мечтаел да живее сред себеподобни. Не бил виждал никога такива, в смисъл същества, приличащи на него, ако не броим старият Орангутан и неговото семейство, но бил убеден, че няма начин да е единствен от вида си. Мечтаел си Човекът за Свобода сред Себеподобни.

И така, малко по малко, късче по-късче, стъпка по стъпка започнал да върви към изпълнението на мечтата си е. Бил сигурен,че Свобода и Себеподобни се намират на едно и също място, което е някъде далеч от този остров.

Събирал дървета, изплитал въжета, построил сал. Изчакал морето да влезе в спокойната си фаза и потеглил. Животните гледали как се отдалечава навътре в морето, клатели озадачено глава и се питали - Защо? Тъжно им било, че Човекът ги напускал.

Само старият Орангутан стоял настрани и се усмихвал загадъчно.

Плавал Човекът много дни и много нощи, заливали го вълни, акула прогризала сала му, кит го обърнал, делфини го прескачали, морски тюлени го съпровождали. Но човекът, решен и уверен пътувал натам, към Свободата.

И ето, в един прекрасен ден, взирайки се в Хоризонта я видял – малка черна точица, която се увеличавала и превръщала в струпани странни плавателни съдове, стотици пъти по-големи от неговия сал. Зарадвал се Човекът, загребал натам, като крещял, колкото глас има - Ето ме, тук съм!

Като приближил достатъчно, за да различава нещо повече от силуети, с възторг разбрал, че наистина е стигнал до света на себеподобните му. Но странно нещо - те сякаш не го забелязвали.

- Много съм далече - си казал Човекът, скочил от сала и заплувал към брега.

Когато излязъл от водата се огледал и видяното леко го уплашило -намирал се сред бетонна гора, в която гъмжало от себеподобни.Щъкали наляво и на дясно. Повечето от тях уж гледали напред, но явно не гледали никъде. Лицата им били странно безизразни.

Сигурно са такива себеподобните – казал си Човекът, който всъщност ясно осъзнавал,че никога преди не бил виждал себеподобни

В бетонната гора имало и някакви странни животни, които издавали силни звуци, по-силни от звучите, които издавал лъвът, когато се разгневял.Дори му се наложило да отскочи, защото едно от тези странни животни се опитало да мине върху му.

- Ето ме! Тук съм! - извикал човекът, но отново никой не му обърнал особено внимание.

Само някакви малки себеподобни, приличащи на бебета орангутани, го заобиколили и го сочели с пръст, кряскайки му неразбираемо

Човекът решил,че за да го чуят трябва да се качи на нещо по-високо. Видял едни дъски, наредени една върху друга , покатерил си и отново извикал

- Ето ме! Тук съм! Аз съм един от вас. Свободен съм!

Рекъл недоизрекъл последната дума и силен удар го повалил на земята. Един себеподобен държал една голяма пръчка, говорел му бързо и неразбираемо , гледайки го гневно и размахвайки ръце.

Човекът се опитал да му разкаже кой е и откъде идва, да му разкаже колко дълго е търсил Свободата, но Онзи само ръкомахал и отвреме на време го удрял с пръчката.

Събрала се тълпа от себеподобни и всички говорели силно на неразбираемия език. Слънцето вече се скривало и наоколо настъпил мрак

Себеподобните един по един се разотишли и човекът останал сам на земята.

Помислил си, че никога не се е чувствал толкова сам и неразбран.

- Самотно нещо е Свободата - казал си той - самотно и неразбираемо.

Скочил на сала и заплувал към острова.

А в същото време на острова мъдрият стар Орангутан говорел на животните:

- Не тъжете за Човека, няма да минат и четири пълни луни и той ще се върне.

- Защо ще се върне? – попитал един млад опосум.

- Защото търси Свободата и Себеподобните – отговорил старият Орангутан.

 

Автор: Бени Хюбнер