Роби във времена на свобода
Живеем във времена, в които е по-лесно от всякога да се наслаждаваш на живота, но пак не го правим. И преди да започнете да изреждате световните проблеми, за които слушаме всеки ден, нека си дадем сметка за едно – днес ние сме по-свободни, отколкото някога сме били!
От една страна можем да говорим за физическата свобода, която въпреки че не осъзнаваме, е основна за нашето щастие. Гледайки в далечното минало, бързо ще констатираме, че повечето живеем в сравнително мирни времена, благодарение на което можем да си позволим свободата на ума – да мечтаем, да помислим за любов, да правим планове за бъдещето.
С модернизирането на света, придобихме свободата да пътуваме по целия свят, благодарение на което можем да разширим кръгозора си – вече не си затворник на материалния дом, а пътешественик, странстващ откривател на изживявания и търсач на щастие.
Преди време се сдобихме и със свободата на словото, благодарение на която можем да натрупаме знанията, нужни ни, за да премахнем много от границите на съзнанието си. Вече можем да си позволим да мислим със собствения си разум, да изграждаме лично мнение, за да не бъдем манипулирани.
Тъй като с помощта на всичко това хората стават все по-отворени, се появи още една много ценна свобода – свободата да бъдеш себе си. Вече можем да си позволим да бъдем видимо различни, да живеем както лично ние вярваме, че е правилно, да се противопоставим на тези, които се опитват да ни вкарат в калъпа.
Свободни сме да пораснем и да станем такива, каквито искаме да бъдем, да изразяваме себе си по уникален за нас начин, да правим това, което най-много обичаме, да дадем любовта си на този, когото ние сме избрали, да отидем там, където се чувстваме най-добре – свободни сме да бъдем щастливи, но само по принцип…
Въпреки всичко това продължаваме да се страхуваме, а страхът ни прави най-големите роби! Обществото няма да ни приеме, семейството ни няма да ни разбере, другите хора няма да мислят като нас. Можем да намерим хиляди причини, но дори да знаем, че всички те грешат, ние продължаваме да се заробваме. Продължаваме да вървим по техния нещастен път, да играем по техните оскърбяващи ни правила, да живеем техния празен живот!
Светът ни предлага безброй възможности, но ние продължаваме да казваме не дори сега, дори в тези времена на свят без граници, на разбирателство и любов, на несекващи открития и успех, на богатство и здраве!
За каква свобода ни говорят по телевизията тогава, свободни ли сме наистина, кой е нашият владетел? Знам само, че истински свободни ще сме само тогава, когато тропнем решително по масата и се осмелим да поискаме, да направим, да бъдем… да последваме щастието си!
"Получаваш от живота това, за което ти стига куражът да си поискаш!"
