Размърдай се!
Седя си. Седя си и светът минава покрай мен. Той не спира. Никога не спира. Бързо или бавно – без значение. Движи се. За разлика от мен. А аз защо ли само си седя? Предполагам защото така ми е удобно.
Реша ли стана – леле – ще се наложи да положа усилие. Когато си седиш и нищо не правиш, това да се изправиш изглежда почти непосилна задача. Но щом се замисли човек всъщност се оказва, че цялата тази работа никак не е чак толкова трудна.
Седиш си и хоп – в следващия момент си на крака. Какво толкова? Да, може би ти липсва удобното кресло, но колкото повече се заседяваш, толкова по-трудно ще ти бъде да станеш. След като си седял години, години наред, не е никак чудно, че краката ти са изнемощели и че цялата тази работа с изправянето ти изглежда невъзможна.
От друга страна, длъжни сме да отбележим – колкото по-дълго решиш да си седиш в мекото и удобно кресло, толкова по-твърдо и неудобно става то. В крайна сметка се оказва, че си седиш в него не за друго, ами просто по навик. Казваш си "е, и утре е ден" и "има време, защо да бързам?" Или пък се е намерил някой индивид, чието удобно кресло също не го пуска от хватката си и той се е захванал да ти обяснява как, разбираш ли, нямало абсолютно никакъв смисъл да се изправяш. Ами ако стъпиш накриво? Ами ако си изкълчиш крака? Ами ако го счупиш? Ами ако си счупиш главата?
Ако пък обаче въпреки всичко ти решиш да станеш, не се учудвай и не се плаши в случай, че паднеш обратно в креслото. Да, не можеш да стоиш задълго на крака, но това е сега, само за кратко. Не се отказвай. Недей. Просто ти трябват малко повече тренировки, това е. Първият опит рядко е успешен, ала ако продължаваш да опитваш докрай, то последният със сигурност ще бъде.
Там горе гледката е друга, нали? Въздухът определено е по-свеж. Всъщност ти самият си променен. Усещането, че си стъпил на краката си и че вече не се налага да те подпира някакво си там кресло не е ли направо безценно, напълно незаменимо? Най-накрая си прав, освободен от плена на мекото удобно кресло.
И сега – изненада! Това всъщност беше лесната част. Тепърва ти предстои да решиш накъде да вървиш, защото да се изправиш и да си стоиш на едно място си е кажи-речи почти същото като да си седиш – било то удобно или неудобно. Ето защо трябва да станеш и да тръгнеш. Да се движиш. Като света около теб. Размърдай се. И се довери на краката си – все пак имат пряка връзка с мозъка ти, а и със сърцето също. Направи следващата крачка – малка или голяма, просто стани и я направи.
Седя си. Седя си, но от време на време ставам. Понякога тръгвам право напред, с летящ старт, а друг път все едно ме приковават с вериги, с катинари, с котви дори към "удобното" кресло. Държи ме като заложник и се опитва да ме излъже, че така ми е по-добре, че наистина ми е удобно. Но и аз се опитвам. Успешно или не – всеки ден се опитвам да се измъкна. Опитай и ти.
Снимка: Masterschannel.com
