Разбърках пъзела на живота си

Ърнест Хемингуей е казал: "Понякога даваме правилните парченца от себе си на грешните хора."

Разбърках пъзела на живота си, като дадох правилните парченца на грешни хора. Те си тръгнаха и отнесоха трофея със себе си, а на мен ми останаха празнини. Колкото и да размествам парченцата, битката е безуспешна, а пъзелът - неподредим.

В сърцето си чувствам дупки като от куршуми. През тях минават добрите думи и милите жестове, подлостите и предателствата. Но не засягат сърцето ми.

После идваш ти с твоите парченца и очите ти молят да слеем пъзелите си. Но аз вече съм наранена, жлъчна, зла, неблагодарна, алчна. Аз съм грешна. Ще започна да унищожавам по нещо хубаво у теб всеки ден.

Неусетно ще ограбя ценните ти парченца. Няма да е кражба! Ти сам ще ми ги дадеш. Защото ме обичаш. Но моето сърце пропуска мрак и светлина и не задържа нищо. Ръцете ми са пълни с пъзелни парчета, които са ми безполезни.

Не мога да обичам. Закъсня! Раздадох своите с "любов" на други наранени, жлъчни, зли, неблагодарни, алчни хора. Аз не искам да бъда спасявана. Бягай! Преди да станеш един от нас... Сянка на човек. Празно нищо.