Пролет, добре си ни дошла... у дома!

Кокетни пъпки по дърветата, срамежливи и стройни тревички, аромат на кафе, френски кроасани и парфюми с цветни нотки... Пиршество за наситилото се на мирис на изгорели въглища и мъгла обоняние и изморените от сивота очи. Пролет, добре си ни дошла!

Грабвам апарата и поемем на цветно приключение. Паметта не е верен приятел и затова искам да запечатам по сигурен начин всяка уловена красота. Център на моята "пролетна колекция" е стайното растение.

Ето и едно прекрасно стихотворение на Валери Петров, посветено на цветята :)

Стайното цвете

Grozotitsia... Glupia... - досега с имената
на домашната флора така правех си смях -
обичта към цветята не ми беше позната
до въпросния случай с едно дребно от тях.

То тъй бързо разцъфна за два часа пред мене
- сякаш беше занавен с кинокамера взрив, -
че за пръв път свидетел на подобно цъфтене,
го дочух да ми казва със гласец жалостив:

- Имена ни измисляш и не знаеш, изглежда,
че и стайното цвете цял живот го боли,
за да радва окото ти, да цъфти без надежда,
че ще чуе напролет весел бръм на пчели! -

Тъй ми каза и някак в миг успя да се свърже
с друго цвете, растящо на мой личен терен -
една спяща Sympathia също толкова бърже
венчелистчета нежни бе разтворила в мен.

Вижте пролетта през призмата на домашното цвете:

Снимки: личен архив на автора