Приятелите в шепата

27 септември 2018

Трупаме
приятелства
от детската градина,
от училище,
от университета,
от квартала,
от курсовете по танци
и от тези по рисуване,
от първата ни работа,
и от втората,
от преди десет години,
от вчера...
трупаме.

А после времето
отсява,
отсява
с най-ситното сито
и ги разпилява
като песъчинки,
подгонени от вятъра;
и остават
няколко,
само няколко,
които се събират в шепата ни;
тези, които не се изплашиха
от най-страшния ни образ,
не се умориха да прощават
най-тежките ни прегрешения
и които биха скочили
след нас
в най-дълбокия ров,
за да ни вадят оттам,
без суета и без гняв,
че ще изцапат ръцете си с кал.