Притча за щастието и семейството

В едно село, в съседни къщи, живеели две различни семейства. От къщата на едните винаги се чували кавги, подвиквания, докато в другия дом винаги царели тишина и разбирателство. Един ден жената от семейството с кавгите завидяла на щастието на съседите си и казала на мъжа си:
– Отиди до съседите и виж защо те винаги са толкова добри и тихи.
Мъжът това и направил. Скрил се под прозореца на съседите и наблюдавал. Жената миела пода, разсеяла се за малко и излязла от стаята. Тогава влязъл съпругът ѝ, не видял кофата с вода, спънал се и я разлял. В този момент съпругата му се върнала.
– Съжалявам, скъпи, но трябваше да свърша нещо спешно и затова кофата с вода остана тук.
– Аз съжалявам, скъпа, аз съм виновен.

Съседът, който наблюдавал, си тръгнал разстроен към дома.
– Е, видя ли нещо? – попитала го съпругата му.
– Да! – отговорил ѝ мъжът.
– И какво?
– В тяхното семейство всички са виновни, а в нашето всеки е прав. – отговорил съпругът ѝ.