Приказка за събуждане - "В търсене на светлина"
Имало едно време една крушка на име Съни. Тя светела радостно, силно, като Слънцето, но най-много обичала да свети в различни цветове. Бягала и ставала зелена, скачала и ставала синя, танцувала и ставала червена.
Когато пораснала обаче нейните родители ѝ говорели, че не бива така, че за пред другите трябва да се свети само в един цвят. Все повтаряли: "Какво ще кажат хората, ако видят това чудо, това е лудост."
На Съни ѝ било тъжно, че трябва да свети само в бяло, но слушала родителите си, за да бъде добра в техните представи. Постепенно забравила за другите си цветове. Те нали не служели на хората, тя ги изтрила от съзнанието си. Чувствала се важна, само ако се харесва на всички и разбрала, че трябва да свети за другите в бяло, за да е обичана.
Дните си минавали и една нощ бялата светлина от Съни изгаснала. Уплашила се малката крушка, че вече никой няма да я хареса и избягала, била толкова тревожна, вървяла сама по улиците, потънала в чувство за вина. Повтаряла си: "За нищо не ставам вече, аз се провалих, не мога да светя за никого, аз съм безполезна." Вървяла така и решила да влезне в една кофа за боклук, да потъне там от срам сред другите ненужни вещи. Заспала дълбок сън.
В съня се озовала в една гъста гора. Там на една тясна пътека, стара лампа се изправила на пътя ѝ. "Хей, искаш ли да повървим заедно?" – попитала лапмата.
Съни мечтаела за нов приятел, но се разплакала и продумала: "Съжалявам, аз не мога да направя нищо за теб, не мога да светя, не мога да съм ти полезна."
Старата лампа започнала да се смее силно. "Не е нужно да правиш нещо". Отвъд представата ти за коя трябва да си и какво да правиш, има едно място. Аз ще те заведа там. Там ще си щастлива, там ще споделяме заедно горския въздух.
"Но аз не знам, как ще съм щастлива, ако не мога да светя?" – попитала изненада Съни.
"Колко е хубаво да не знаем. Какво иначе ще търсим, Съни? Хайде, ела с мен и в търсенето си просто ще играем."
И старата лампа хванала за ръка малката крушка и я завела при песента на щурчетата, там рисували, танцували по горските пътеки, а вечер сядали край огъня и измисляли поезия.
Един ден старата лапма отвела Съни пред едно езеро. Когато стигнали до брега, малката крушка не можела да повярва на очите си!!!! В отражението си тя видяла зелени, сини и червени светлини, тя цялата сияела като пъстра дъга. Развълнувана, се обърнала се към старата лампа и я попитала: "Но как, от къде дойдоха тези цветове?"
Съни, те винаги са били част от теб, от твоята истина. Чакаха само твоята прегръдка и любов. Чакаха да запалиш вътрешния си пламък. Днес с тях ти освети един дом. Моето сърце.
Още положително настроение от Марта Демирева може да откриете на martademireva.com.
Снимка: imgarcade.com
