Прекрасно начало за новата страница от живота им

Огънят засвистя край тях в красиви нежни фигури. Музиката създаваше онова усещане за магия, което караше минувачите да поспрат. Ритмична, мелодична, с елементи на джаз, етно и в основата си, набиращият все по-бързо популярност ъндърграунд дръм едн бейс.

В огъня се отключваше тази примитивна първобитна искра в очите на всеки, който го бе съзрял. Дори и в луксозните си къщи и апартаменти, заобиколени от метал, дърво и пластмаса, запалвайки само една свещ, тази искра се отключваше и всеки един се потапяше в мистика. Сега минувачите се бяха струпали, за да погледат танца на огнените пойове. Дори маорите от Нова Зеландия биха се поспрели, за да се полюбуват на сръчността на младата двойка.

Улиците на Париж бяха красиви през есента, а какво по-романтично от момиче и момче, споделящи една и съща страст. Очите им пробляскваха жълти и оранжеви, концентрирани и живи. Безброй светлини изпълваха града с живот и замъгляваха спомена за звездно небе. Уличните фенери с престорения си старинен вид, сякаш те връщаха десетилетия назад във времето. Есенните листа небрежно падаха от време на време, за да създават ангажираност на работниците сутрин. Само Луната срамежливо се подаваше зад купестите облаци, а после отново се скриваше като ориенталска принцеса.

Огнените топки танцуваха над главите им, около телата им, преплитаха се и се връщаха отново. Ръцете им леко и ловко диктуваха правилата на играта и не позволяваха на пламъците да се изплъзнат без контрол. След края на прдставлението силна миризма на газ се бе просмукала в дрехите им, а шапката пред тях бе пълна с монети и банкноти. Спогледаха се с усмивка и прибраха заработеното за вечерта. Дойдоха целувките на нощния Париж. Нахлузиха връхните си дрехи. Само до преди минута сияеха в огнен блясък, за да потънат в грохота на големия град...

Забързаха към хотела, хванати за ръка. Последна вечер и щяха да продължат утре обиколката си из Европа. Спестяваха, за да се върнат обратно в родината си, но това сега изглеждаше толкова далечно и празно понятие. Целуваха се и се закачаха, шегуваха се с миризмата си на газ, докато завиваха покрай Сена, за да се спуснат надолу към метростанцията.

- Чувам звука на акордеони в главата си! Чувствам се като в холивудски романтичен филм, от който започва да ми се повръща – той направи гримаса.

- Винаги чуваш звуци в главата си! Не си сам и за това те обичам. В теб се разхождат колко ... поне шест – седем тайни и мистични шизофреници – задави я смях. Закачаше го нежно и имитираше камбана и блъскане, докато слизаха по стълбите. Последва целувка, после усмивки и още няколко закачки. 

Когато пристигнаха в хотела, на рецепция ги посрещна едър чернокож с изкрящо бяла усмивка. Абаносовата му кожа бе скрита под тъмно синьо сако и бяла риза с избродирано логото на хотела. Малък хотел, три звезди, чист и подреден – с дебели килими, застлани по коридорите, заглушители за дамските токове. Подаде им ключа за стаята и любезно припомни, че утре сутрин могат да се възползват от закуската, преди да освободят стаята, разбира се, най-късно до десет.

Двойката го посрещна с усмивки, благодариха и се качиха по стълбите. Стаята беше малка, с двойно легло, застлано със захабено покривало. В банята имаше вана, а топлата вода беше в изобилие и това им бе напълно достатъчно. Отвориха прозореца и изпод плътните завеси се подаде крайчеца на Айфеловата кула. Последва диря от дрехи по пода, шеги и пяна под душа и сблъсък на устни, влажна кожа и разрошени момичешки коси по леглото. Вече седмица бяха тук.

Прекрасно начало за новата страница от живота им. В България бяха срещнали само трудности, обиди и несполука. Икономическата обстановка в страна не предвещаваше благоприятен развой на събитията. Богатите ставаха все по-богати, а бедните все по-бедни. Клише от източноевропейското кино, разпънало декора си на територията на малката ни красива страна.

Двамата не бяха съгласни да превиват гръб по цял ден за една заплата, с която да се чудят кой край на пробитото канче с борчове да запълнят по-напред. Бяха безкрайно уморени, след като две години се опитваха да изпълзят от тинята и да се задържат на повърхността. Две години мачкани от евтини държавни чиновници с носове, забити в условно написани закони и наредби, от нелоялна конкуренция, от безмозъчни дребни тарикати, притискани от просташка музика и пръстта на отдавна погребан морал.

През тези две години те събираха монети в кутии от обувки, за предстоящото пътуване, ако нещо се обърка. Не, не се обърка! Просто им писна и бяха безкрайно уморени! Нали знаете как повечето истории започват с "имало едно време" и след няколко премеждия и трудности завършват с "и заживели дълго и щастливо"?

Е, тази не е от тях! Не е и историята на някой изключителен и необикновен на фона на останалите. Няма да има сълзи на неразбрани лирически герои, нито предъвканата до безвкусие сурова и жилава истина на "прехода"... 

Откъс от  "Пътеписи на мечтите" на Силвия Станчева