Предколедно

Градът е побелял и спи дълбоко,
притихнали са улици и хора.
А Бог е горе нейде, нависоко,
с ръка отнема тяхната умора.

Градчето спи дълбоко и сънува
как Коледа вълшебна иде вече,
как старецът с чувала си пътува,
поел насам от толкова далече.

А сутринта, веднага след кафето,
ще се разшетат сръчни домакини
и крак не ще подвият чак, додето
по късна доба стихнат пак комините.

Ще има пак уют, елхи, веселие
и вино, вкусни гозби след умората,
и топлина в очите и ръцете.
И Господ пак ще слезе тук, при хората.

Автор: Кина Маринова