Портрет на есента

На есента й отиват медено-руси къдрици,
рокля от кадифе, сив кашмирен пуловер,
и прическа - гнездо за непрелетни птици,
и червения шал, омотан на вратлето й голо.

Рови из гардероба – три различни чорапа изскачат -
като котки разсърдени, доразхвърлят край нея.
По керемидите гарванът извървява пет хиляди крачки
и наблюдава денят как минути пилее.

Есента преоткрива тръпчивата сладост на чая.
Есента във маврудови и оранжеви цветове се облича.
С пръсти къса листенцата на цветята - гадае
и наум си брои "обича ме", "изглежда много ме обича".

Есента няма по-важна работа и подслушва кой за нея говори.
Не го казвай на никого – есента е откачалка, кокетка.
Пише къдрави строфи – с неточни рими и разтегнати алегории.
Кой решава дали да са в стегната плетка?