Поезията в графа престъпления ?!?

Преди време, като всеки съвременен човек и аз се сдобих с фейсбук профил. В началото в него приятелите бяха ограничен брой, свеждаха се до хората, с които общувам в делника и семейството ми. Постепенно обаче кръгът започна да се разширява.

В листата ми влязоха стотици хора, с подобни на моите интереси. Аз ги намирах, те ме намираха и така концентричните и цветни окраски в профила ми започнаха да се множат и преплитат. Интересно е, забавно е, а с някои от новите ми виртуални познати толкова си паснахме, че ежедневно намираме повод да сменим по някой ред, просто ей така, за да си кажем нещо хубаво и за да се усмихнем една идея повече.

Неусетно и някак съвсем на място в дневния ми поток с информация се настани поезията. Чета я по всяко време, пиша я, когато се вдъхновя. За нея винаги се намират жадни души и широки сърца, които да я приемат и разберат.

За моя голяма изненада установих, че хората, които харесват поезия и имат нужда от нея са много. Сред познатите ми, които пишат и споделят има представители на всякакви професии - полицаи, счетоводители, икономисти, физици, хидроинженери и др. Всеки от тях има различен творчески прийом на писане. Един черпи от емоциите на околните, друг от своите собствени, трети се вдъхновява от природата. Разнообразието е голямо и винаги има място за новости, но красивото и стойностното винаги се котира високо.

Творческото ядро, което неуморно създава поезия и всякакъв род писания радва околните, по мои наблюдения. Но има една група хора, които някак си не разбират насладата от словесното споделяне и всячески се опитват да убият радостта от скока в цветното. Те си седят из форумите и фейса и непрекъснато чоплят. Чудят се как някой може да седне и ей така да се разпише и от яд, че при тях не се получава и не разбират, търсят конфликта. За тези хора не е достатъчно да седнат и да се насладят на нещо красиво. Те искат да има драма, да има обидени, огорчени, окрадени, озлобени и тогава всичко е ОК. Защо? Нямам отговор.

Впрочем имам отговор, ама някак си не ми се иска да си мисля, че за някой огромната наслада в тоя живот е да скача по тънките струни на околните. Няма ли си друго по-полезно занимание? А казват, че животът бил кратък... Явно не е чак толкова кратък щом има излишно време за хабене в тиру-риру и всякакви подмолни кроежи.

Започвам с това дълго предисловие, за да стигна до случая, който прочетох преди дни и ме втрещи. Бях чувала и чела постове на познатите ми поети за това, че всякакви новоизлюпени "таланти" ги крадат, че всякакви почитатели им досаждат с "култови" въпроси, но последното просто е апогей на наглостта, безочието и безнаказаността.

В моето малко кътче красота във фейсбук от създаването му присъстваха стиховете на една поетеса с интересния псевдоним Caribiana. Никога не съм търсила кой стои зад псевдонима и не ми е било цел да притеснявам притежателката му. С времето свикнах, че щом под стих видя нейния подпис, то написаното си струва вниманието, а насладата е гарантирана. По нейния деликатен начин тя винаги намираше път към заключеното красиво и му даваше простор. Но! Около Нова година Caribiana изчезна. Къде? Как? Защо?

Преди дни попаднах на случаен пост, който ми даде отговор на всички въпроси, които изникнаха някак между другото в главата ми. Оказа се, че обиден почитател на Caribiana издирил нейния адрес. Издирването е направено, по думите на поетесата, чрез полицията в Бургас. И така в един неделен ден полицията се озовава в дома ѝ. Защо? С какъв реален мотив? Престъпна поезия или обида?

Дали, ако човек пише и чете поезия днес може да бъде обвинен в престъпление? В кой век живеем? Аз ли нещо не съм наясно със законите и защо те не са константа, а плаващи пясъци?

Въпросите ми след изчетеното по случая станаха безброй и на нито един от тях не намирам смислен отговор. Нямам разумно обяснение защо поет е поставен на едно ниво с лудите шизофреници, педофилите от моловете, телефонните измамници и крадците, които лъсват в новините тип криминална сводка. Чудя се какво трябва да е направила полицията, че да принуди човек, който от 8 години публикува качествена поезия да реши да закрие всичките си блогове и да спре да публикува свои творби. Да се откажеш изведнъж от нещо, което харесваш и обичаш да правиш и другите ценят, би трябвало да има наистина основателна причина.

Явно е, че шоковата терапия на бургаската поетеса Радосвета Аврамова - Caribiana е режисирана от обиден фен, който се е почувствал засегнат от това, че не му е отделено достатъчно внимание. Но мотив ли е липсата на внимание да се използва полицията и да се нахлува в личното пространство на хората? Един-два разменени лични мейла, с несъществена информация, основание ли са за "приятна" изненада от органите на реда?

Непредвидените и неприятни събития, преминали всякакви нормални граници, са причина Caribiana да не желае да коментира станалото и да се връща отново към него. В отговори на постове по темата тя се извинява на феновете си и се опитва да обясни решението си да изчезне. Открит обаче остава въпросът докога деликатните талантливи хора ще отстъпват под натиска на грубостта, безпардонността и безнаказаността. Защо хората, които могат и имат какво да кажат са изтиквани от посредствените сиви тролове?

Животът и заобикалящата ни среда налагат стандарта за новини. Според него "добрата" новина е тази, която е скандална, обявява смърт, трагедия, развод, крупна измама, страдание. Такива новини ни заливат всеки ден и вече дотолкова сме им свикнали, че ги приемаме за нормални и ги търсим. Но аз все още вярвам, че наистина добрата новина е тази, при която на финала има усмивка и щастлива развръзка. Затова за мен ще е ценно и смислено, ако случаят с бургаската поетеса не свърши с нейно изчезване, а с нейното завръщане.

Животът ни не е розов, това никой не може да го отрече. Има толкова много горчиви хапки за преглъщане, че ако се оставим на горчивината и обидата всеки ден ще сме с физиономиите на прекалили с жълта тинтява. Затова нека не се лишаваме от малко и качествени удоволствия, които ни карат да се чувстваме добре и да се усмихваме, и да се борим за тях!