По пътя към себе си…

На света има безброй много места, на които безброй много изгубени души могат да се скрият, за да се намерят.

Може да избягаш от всичко и от всеки, освен от себе си. Понякога се отдалечаваме твърде много и даже на моменти се изгубваме из лабиринтите на мислите, препускащи в главата ни. Понякога пътуването обратно към себе си е твърде дълго и твърде болезнено, но винаги пречистващо и зареждащо.

Изумително е колко много неща за себе си разбираш, събирайки разпилените парченца душа, които си загубил по пътя. Нещата, през които минаваш; хората, които срещаш; решенията, които взимаш; връзките, които имаш; компромисите, които правиш - променят те, дори и без да го искаш. А дори и най-малката промяна е една малка стъпка към отдалечаването от себе си.

В началото не забелязваш тези съвсем леки отклонения, докато една сутрин не се погледнеш в огледалото. Гледаш се същата, но не съвсем. Нещо липсва. Блясъкът в очите. Тогава разбираш, че не си съвсем същия.

Чудно как нещо толкова дребно и мъничко като щастливото проблясване означава толкова много. Как един блясък може да събере всичко онова, което е в душата на човека! 

из "Стъпки в пясъка", Македонка Шутова