По-добре навреме, отколкото късно

Едно от най-популярните клишета е "по-добре късно, отколкото никога".
Човекът, от чиято уста тръгва този лаф, може би не е познавал истински чакането или по-точно не се е трансформирал докато стои и чака.
На един и същ акъл ли остава той през цялото време? Странно.
Аз се променям. Живея. Но няма как да стоя неподвижно в ума си. Това би значило дните да минават, а ти да не се развиваш.
Няма да разказвам цялата история, не ми се влиза в детайли, а и вече не намирам причина да го правя, ще кажа само, че чаках дълго време един човек да се промени. Да се раздвижват пластовете. Да се наместят. Правих опити.
Правих действия. Правих бездействия. Говорих думи. Мълчах без звук. Бях добра. Бях и никоя.
Минаха доста години. Промяна се появи някаква, колко голяма... да речем колкото дупката в копче за бебешка дреха. Не порасна повече от това и пак се върна към старото си положение.
Хм, колко е трудно така за мен. Обикновено обличам думите си в самата директност, а сега вървя по заобиколни пътища, за да кажа един прост лаф.
Голяма или малка, друго в тази история за промяната е важно, а не размера ѝ.

Когато промяната настъпи (колкото дупката в копче от бебешка дреха) не се радвах.
Нямах вече сили, желание, потребност да се зарадвам. Това не е успех. Това е ...стечение на обстоятелства.
Преди време исках тази промяна, а сега като я видях какво представлява, по-добре да се беше случила навреме, защото вече не я искам.
Аз не съм онзи човек от преди десет години.
Не съм и онази жена от миналата година.
С всяка година ти прибавяш още един опит към себе си.
Белег.
Бял косъм.
Пришка.
Не прошка, а пришка. Но и прощаваш докато шиеш раните си в движение. На себе си прощаваш за изгубеното време. За наивността. 
Едно малко висване на кожата над клепача. На какво друго, освен на остаряване, са тези описателни? Някой сети ли се?
Точно така, те са признаци на умора.
По-добре да се беше случило навреме, когато на някой все още му пука, отколкото късно, когато вече няма кой да се впечатли.

Повод за радост ли е твърде закъснялата промяна, когато вече не изпитваш нищо отвътре?

Представете си - отивате при даден човек и му казвате: "Ти сега се чувстваш кофти с мен, нещата помежду ни не са хубави, ама почакай само да видиш след пет години какво ще се случи. Тогава ще се променя."
Щом вие ще се промените след пет години, как мислите - дали и онзи човек няма да се е променил също от своя страна?
Ако имате несвършени дела, оправете ги.
Ако имате отложени разговори - проведете ги.
По-добре навреме, отколкото късно.
По-добре някога, докато все още има пламък у другия.
Защото след време спира да ти пука. И твоята промяна няма значение за моята промяна.