Петър Дънов: Хранене с мисъл

Човек, който диша, без да мисли, ще заболее и човек, който се храни без да мисли, също ще заболее. При храненето мисълта и чувството са абсолютно необходими. Ако не обичате една храна, колкото и да е полезна, няма да ви ползва.

Между човека и храната трябва да има една вътрешна връзка. Живата храна, която приемате, може да стане част от вас и в това се състои истинският живот. Здравето е прииждане на новия живот в човека.

Ако ядеш без Любов, ти приемаш само грубата материя, а фината, в която се крие животът, не можеш да я използваш.

Виждате, че един човек се храни, но в тово време мисълта му е заета с други неща, не мисли за храната, която приема, не благодари за благото, което му се дава в момента. Разумният свят следи човека как се храни, ако яде бавно, дъвче добре, благодари, те му помагат във всичките работи.

Яденето е метод, който показва как храната, приета чрез устата, трябва да се преработи. Ако тя предварително не се сдъвче, последствията са много лоши. Някои бързо ядат. Пообърне храната два-три пъти в устата и хайде в стомаха.

Хората направо се осакатяват, като си угаждат в яденето и като набързо се нагълтат, без да дъвчат.

Храна, която е стискана и дъвкана със зъби, е здравословна. Зъбите са магнетични центрове, затуй добре сдъвканата храна е Божествена сила. Дъвченето е мислене.

Продължителното дъвчене на храната няма за цел само асимилирането й, но и за да имат нервите на небцето, венците и езика достатъчно време да всмучат жизнената сила или прана от храната.

Нужно е храната да стои известно време в устата. Това се отнася не само за твърдата храна, но и за течните. Водата, млякото и всички течности да се поемат на глътки, за да може праната, която се намира в тях, да се използва,както трябва. Същото се отнася и за въздуха и светлината.

Че наистина човек приема прана чрез нервите по езика, небцето и венците, се познава по следното: Храносмилянето трае 3-4 часа, обаче един гладен, изтощен и слаб човек, след като се нахрани, веднага се чувства бодър, защото праната е навлязла в тялото му чрез нервите.

Затова именно храната трябва да се дъвче продължително, докато нейната прана се възприеме. Езикът изсмуква тази есенция, най-хубавата храна-духовната храна, а храната, която се приема чрез стомаха и червата, е материалната храна.

Езикът играе важна роля и щом се мисли, докато се дъвче храна, усилва се вмсукването на праната. Има и още: Езикът като свикне да всмуква пълноценно прана от храната, същевременно изсмуква и прана от въздуха. Витамините са кондензирана жизнена енергия.

Който има здрави зъби и дъвче добре храната си, не боледува.Ако дъвчеш само на лявата страна или само на дясната, не може да си здрав. Ако широко отваряш устата си при хранене, въздухът пречи на правилното храносмиляне - не може да си здрав, ако при храненето мислиш лоши работи, критикуваш близките си или негодуваш против живота.

Ти седнеш да ядеш и бързаш, понеже имаш работа. Баща ти казва: "В пет минути гледай да се нахраниш, че работа има, трябва да се оре, търговия те чака". Знаеш ли какво значи да се наядеш за пет минути? Ще ядеш спокойно, най-малко 25 минути трябва да отделиш за правилно хранене.

Добре е, когато човек се храни, да слуша музика. Във време на ядене човек се нуждае от весела, но не игрива музика. Игривата и тъжна музика еднакво нарушават ритъма на яденето.

Петър Дънов