Пъстрият любовен живот на Пикасо

 Един от най-големите художници, повлияли изключително много развитието на изобразителното изкуство на XX век – Пабло Пикасо, е бил голям измамник в любовта.

Според изданието Тheolivepress, когато бил млад, Пикасо получил съвет от лекар – да прави повече секс и да пие хубаво вино. Явно това му е подействало здравословно, тъй като художникът живя до 91-годишна възраст.

Да се каже, че Пикасо е имал цветущ сексуален живот, не е за подценяване. Макар че често се говори за неговите седем любовници – които ще разгледаме по-долу – истинската цифра вероятно е много по-голяма. Харизматичен, но неверен, най-известният син на Андалусия рядко се е ангажирал сериозно с жените, не е бил честен дори с тези, които е обичал.

След като губи девствеността си на 15-годишна възраст в Барселона, Пикасо разбива сърцата на много жени, напуска ги и предизвиква нервните им кризи. Да, вероятно без тази своя природа, най-добрият испански художник може би нямаше да бъде това, което е. 

Първата истинска любов на Пикасо е парижанското момиче Фернанде Оливие, модел на художника, чийто спокоен и независим външен вид е бил освежаваща промяна от религиозните испански дами и проститутки, на които до сега се радвал. Фернанде предизвиква нова фаза у творческия кръгозор на художника, "Розовият период", в който Пикасо избира по-топли оранжеви и розови тонове, рисувайки щастливи сцени с арлекино и клоуни, вдъхновени от женствената форма на Фернанде.

Въпреки че Пикасо се е държал с Фернанде като с робиня, често дори я заключвал вкъщи, когато излиза навън, художникът не се чувствал пълноценен и си намерил нова любовница и то не коя е да е, а приятелката на Фернанде - Ева Гуел. Любовта им е изпепеляваща, но кратка, тъй като Ева се разболява от туберкулоза. За да избяга от болката той започва любовна афера с жена на име Габи. След смъртта на Ева, Пикасо е съкрушен и заминава в Рим, където се запознава с буржоазната руска балетна танцьорка Олга Хухлова. През 1918 г. се жени за първата си съпруга Олга, която му ражда син Пауло, чието раждане вдъхновява поредица от рисунки на кърмене. Олга е била много ревнива и това е вдъхновило Пикасо за нов период, изобилстващ от картини, в които жените са гротески, с изкривени тела. Всъщност Олга никога не преживява раздялата с Пабло и продължила да му изпраща писма, дори след като се разделят.

Разбира се, Олга е имала основателна причина да ревнува, защото тогава Пикасо е въртял паралелна връзка с 30-години по-младата от него, все още непълнолетна Мари-Тереза Уолтър. "Имаш интересно лице", казал на русокосото 17-годишно момиче, когато я е забелязал в магазин в Париж през 1927. "Аз съм Пикасо“ и така любовната им връзка започнала. "Тя беше най-голямата любов в живота му. Той я обожаваше", каза един приятел. За любовта му към нея говори и фактът, че нейна статуя е поставена на гроба му.

По време на връзката си с нея, обаче, Пикасо вкарва в леглото си паралелно Дора Маар. Аферата им излиза наяве, когато Мари-Тереза ги засича в студиото на художника. Тя поставя въпроса, че Пабло трябва да избере една от двете. „Бях доволен от нещата, каквито бяха. Казах им, че ще трябва да се борят за себе си. Това е един от най-избраните ми спомени“, пише Пикасо. А историята продължава с истински женски бой. Дора го печели и се нанася в жилището и живота на Пабло Пикасо. Вдъхновен от драмата, Пикасо по-късно изобразява момента в картина, "Птиците в клетка", където е показан черен гълъб (Дора) с бял гълъб (Мари-Терез).

След Дора Пикасо намира нова муза - Франсоаз Гилот, което докарва Дора до психически срив и тя решава да изживее остатъка от живота си като монахиня, казвайки: "След Пикасо, само Бог".

Франсоаз е едва на 21 години, когато се влюбва в Пикасо, който по това време вече е минал 60-те. Тя му ражда две деца Клод и Палома. Но семейната им идилия е разбита, когато психично нестабилната Олга нахлува в дома им и напада Франсоаз. Драмата продължава и със системните изневери на Пикасо, който казва на майката на децата си, че "жените са машини за страдание". Франсоаз, обаче, си тръгва от Пабло и може би е била единствената от жените му, която има сили да направи това.

Жаклин Роке е друг модел на Пикасо, с когото той започва афера, докато Франсоаз е все още официално негова половинка. По това време художникът е на 70, а новата му любима е едва на 24 г. През 1961 г. тя става втората му съпруга и започва да управлява бизнеса му. Жаклин не е допускала децата и внуците на Пикасо в къщата им и е придружавала навсякъде мъжа си, за да тръгне по „грешен път“. Това предизвиква връщане към "Синия период", в който художникът отново използва мрачни цветове, за да отрази какво се случва в личния му живот. Той рисува над 400 картини с изображението на Жаклин – жената, която го кара да живее като отшелник. След като Пикасо умира на 8 април 1973 г, Жаклин не може да приеме мъката и се самоубива, неспособна да се справи без мъжа, когото тя нарича "Бог".