Пълното затъмнение на "Супер Луна" - предизвикателство за човечеството от хилядолетия

Създадена от огнена планетарна експлозия преди около 400 милиарда години, Луната е утешавала нощем човека в продължение на хиляди години. За него тя е всичко - от бог до компас и единственото космическо тяло, до което хората някога са достигали. 

Луната е била обект на поклонение, почит и различни ритуали сред древните цивилизации в продължение на хилядолетия. Сега тя отново ще завладее въображението ни и ще ни заслепи с огромното си тяло на "Супер Луна". В последната нощ на януари се пригответе за наблюдение на небесната шир и ще бъдете хипнотизирани от невероятна гледка.

Нова година - ново затъмнение

Докато 2017 г. беше белязана с пълно слънчево затъмнение през миналото лято, то 2018 г. ще е годината с 5 затъмнения – 2 лунни и 3 частични слънчеви затъмнения.

При пълното лунно затъмнение Земята е подравнена между Слънцето и Луната. Това може да се случи до четири пъти годишно и да е видимо до известна степен за нощната страна на света, уточняват от НАСА.

На 27 юли т. г. предстои още едно лунно затъмнение, което ще е с най-голямата продължителност от един век насам. Това се обуславя от факта, че точно тогава ще си съвпаднат центърът на Луната и центърът на сянката на Земята.

Феноменът "Три в едно"

За първи път от 150 години насам ще можем да наблюдаваме явлението "Супер синя кървава Луна" (Super Blue Blood Moon), при което три лунни феномена се сливат в един през нощта – на 31 януари.

Втората пълна Луна за месеца, известна още като рядкото явление "Синя Луна" ще съвпадне с лунното затъмнение, при което земната сянка напълно ще закрие луната, придавайки й тъмен червен цвят.

Също така това пълнолуние е и "Супер Луна", която е с 14% по-голяма и с 30% по-светла. Такава тройна комбинация небесни явления е изключително рядък феномен. Предишният път, когато човечеството го е наблюдавало е било на 31 март 1866 г.

Последният път, когато човечеството е наблюдавало пълно затъмнение на "Синя Луна" е било през 1866 г. На 31 януари ще бъдем свидетели на много рядък феномен – "Супер синя кървава Луна". Събитието ще комбинира едновременно три феномена – "Синя Луна", "Супер Луна" и пълно лунно затъмнение.

Как ще изглежда лунният спектакъл

Ако имаме достатъчно късмет и ясно небе в последното денонощие на месеца, ще видим, че сянката на Земята започва да затъмнява пълнолунието до момента на пълнота, когато внезапно земният спътник ще получи червен или меден цвят заради разпръскването на слънчевата светлина от земната атмосфера.

Затъмненията на Луната се случват при пълнолуние, когато Слънцето, Земята и Луната са подравнени, за да формират точна или почти права линия. Астрономическият термин за това явление е syzygy, което идва от гръцката дума за сдвояване.

Луната няма собствена светлина, но свети, защото нейната повърхност отразява лъчите на Слънцето.

"Синя Луна"

"Синя Луна" е, когато две пълни Луни се случват в същия календарен месец. Затъмненията настъпват, когато Луната преминава в сянката на Земята, а явлението "Супер Луна" се случва, когато перигеят на Луната съвпада с пълнолуние.

Първата пълна Луна на този месец бе в нощта на 1 януари. Второто пълнолуние с лунното затъмнение ще настъпят през нощта на 31 януари. "Супер Луната" ще изгрее в нощта още на 30 януари, което е технически един ден преди Луната да достигне пълнота, но от НАСА са склонни да нарекат космическото събитие "Супер Луна".

Земният спътник ще е на 358 994 километра от Земята в сравнение със средното разстояние от 384 400 километра, уточняват от Космическата агенция.

Пълното лунно затъмнение ще е видимо за страните от Тихоокеанския басейн – от Аляска и Северозападна Канада до Централна и Източна Азия, Индонезия, Нова Зеландия и Австралия.

Лунното затъмнение ще е частично над Централна и Северна Америка, Западна Азия, Индия, Близкия изток и Източна Европа.

В България Луната ще изгрее частично затъмнена от земната полусянка и скоро след това ще я напусне. Затова ние ше видим само края на полусянката (Penumbral Eclipse ) на затъмнението.

Но за да няма разочаровани от всички точки на земното кълбо можем да наблюдаваме небето през сайта на НАСА или чрез безплатните приложения - in-the-sky.org, skeye.soft112.com и slooh.com.

Легенди за Луната

Луната е обвита в митове и легенди в продължение на хиляди години, много от които продължават да съществуват и до днес. Вярванията за влиянието на космическите събития върху човеците имат своите корени в древните религии и митология.

Всъщност думите "лудост" и "лунатик" идват от римската богиня на Луната - Луна, за която се казва, че всяка вечер се движи със сребърната си колесница през тъмното небе.

В древните култури нощното светило е било възприемано дуалистично и е представлявало както силите на сътворението, така и на разрушението. Лунната каляска и движението й в небето са я превърнали в символ на раждането (сътворението) и смъртта (унищожението).

Полинезийските островитяни от Тихия океан виждат Луната като символ на творението, представлявана от създателя - богинята Хина, а за ацтеките от Мексико, Луната е разрушителната сила, която пътува през нощното небе, за да намери своите жертви.

Маорският народ на Нова Зеландия също споменава за Луната като "мъж, който яде." За татарите в Централна Азия Луната e известна като "Кралицата на живота и смъртта".

Пълнолунието е свързано с множество древни митове и легенди, дори паранормални разкази. Освен вярванията за лунатиците, модерната легенда откриваме в съвременните кино и ТВ–сюжети за върколаци. Митологичен герой или фолклорен човек, върколакът има качеството да се преобразува във вълк или вълкоподобно същество по време на пълнолуние.

Как древните тълкуват затъмненията и пълнолунието

Много различни суеверия са повлияли на нашите предци, наблюдавали "Супер Луна". Едно от тях гласи, че когато сребърният глобус е пълен и блести ярко, можем да очакваме прекрасно време на следващия ден.

В далечни времена се е смятало също, че червеният или прозрачен щит на пълнолунието е предвестник на природни бедствия, войни или на тежки огнища на болести и чума.

Не всички култури обаче гледат на затъмнение като на поличба за злощастие, казва Ярита Холбрук, културен астроном от Университета в Белвил, Южна Африка. В митологията на племето Батаммалаба в Того и Бенин в Африка, се разказва, че Слънцето и Луата се бият по време на затъмнение, а хората ги насърчават да спрат и да разрешат споровете си.

Племето на инките не виждало добра поличба в лунното затъмнение, съобщава Дейвид Деарборн - изследовател в Националната лаборатория "Лорънс Ливърмор" в Калифорния.

Той е изследвал как инките разглеждат астрономичните явления. Най-описвана е историята за ягуара, който нападнал и започнал да яде от лунния диск. С атаката на голямата котка те си обясняват и ръждивия цвят на Луната по време на пълното лунно затъмнение.

Инка са се страхували, че след като изяде Луната, ягуарът ще слезе на Земята, за да утоли глада си с хора. Затова вдигали силен шум в опит да подплашат и прогонят ягуара.

В древна Месопотамия също са тълкували лунни затъмнения като нападение над Луната. Но в техните истории, нападателите са били седем демони. Тъй като традиционно древните култури са свързвали случващото се в небето с обстоятелствата на Земята, хората в Месопотамия са приемали лунното затъмнение като атака срещу своя крал.

Освен това до нас са достигнали писмени сведения, че месопотамците са имали напреднали астрономични познание и са предвиждали затъмненията на небесното тяло.

Спасителното Лунно затъмнение от 1504 г.

Когато човек е въоръжен със знание, заедно с разбирането си на митологията може да го използва, за да се измъкне от критична ситуация.

Така се случва с Христофор Колумб при четвъртото му завръщане от Америка през 1503 г. Част от корабите му се повреждат и затъват в плитчините на остров Ямайка. Същевременно провизиите са на привършване, а туземното население отказва да ги попълни.

За да спаси себе си и екипажа от гладна смърт, Колумб се обръща към науката в лицето на алманаха, написан от известния немски астроном и математик Йоханес Мюлер фон Кьонигсберг.

Там били записани предвижданията за предстоящите слънчеви и лунни затъмнения, като най-близкото по време затъмнение се очаквало да бъде лунно - на 29 февруари 1504 г.

Въоръжен с тази информация, Колумб поискал среща през деня с местните вождове и ги заплашил, че неговият Бог е разярен от отказа им да предоставят продукти на пътешествениците и ще ги накаже като изяде Луната.

Както се и очаквало вечерта, тъмна сянка закрила лунния диск, а вождовете паднали на колене и обещали храна и напитки на белите, ако Колумб им върне небесното светило. Луната изгряла отново, а екипажът на Колумб получил прясна храна и накити.

Луната и астрономията

Напредъкът в съвременната астрономия ни дава подробни обяснения за всички небесни затъмнения така, че тяхната продължителност и местоположение могат да бъдат прогнозирани векове напред в бъдещето и реконструирани векове назад в миналото.

През XXI век е имало малко над 80 лунни затъмнения, като в някои райони на Земята от тях видими са били само около 40. 

Ако смесим астрономията с астрологията или историята с митологията, въображението на човечеството винаги е било заето с неизбежната аномалия, залегнала в затъмнението. А стремежът и любопитството към Космоса ще трептят толкова дълго, колкото продължително хората са гледали към небето.