От днес...

Един от интересните дни в моя живот... Ден, наситен с положителни и отрицателни събития. Вървях, опитвайки се да определя кои са с по-голяма тежест и превес към момента и за в бъдеще - отрицателните или положителните.

Категорично реших, че за някои неща няма на къде по-зле, когато се изправих лице в лице с мъж, който се придвижваше към мен. Вървяхме един срещу друг, единствени на тротоара. Гледахме се...

Аз - умислена и леко посърнала за това колко е несправедлив животът... Той - усмихнат и спретнат. Ритмично придвижваше патериците напред, а след това и цялото тяло, стъпвайки на единствения си крак. Другият липсваше от таза.

Дънките бяха стилно пригодени да са с един крачол, другият просто нямаше. Бялата якичка на ризата му се подаваше кокетно над синьото спортно яке. Обичайно откланям смутен поглед, когато се разминавам с човек с подобен проблем, но този път се гледахме в очите, изминавайки цялото разстоянието един към друг.

Беше като титан, който се движи към мен. Излъчваше сила и благородство. Когато се приближихме, той се усмихна и аз го поздравих с усмивка.

Господ ли го изпрати точно в този момент? Не знам, но Благодаря за тази усмивка!