Обич е, когато...

Обич е, когато майка ти се опитва да ти стопли ръцете. Когато баща ти или брат ти мине и ти разроши косата, след като току-що си я оправила. 

Когато баба ти ти подари топла пижама. Когато истинските ти приятели се сещат за теб и те питат "как си".

Обичта е "Не тръгвай, остани още малко" и малкото се превръща в часове. Тя е в шегите, които само ти и още някой знаете.

Обичта е, когато приятел ти остави последното парче торта, въпреки че го прави с нежелание. В "лека нощ", "добро утро", "липсваш ми", "ще те чакам"...

Такива прости неща. Нелуксозни. Безплатни. Но пък много истински!

Неизвестен автор