Няма случайни неща

Животът е верижка от подредени случайности, чийто смисъл разбираме доста по-късно. В началото не осъзнаваме важността им. Но дали наистина е така или всяко нещо има причина да се случва в точно определен момент?

Някои случки просто минават и не остават следа. Други идват и преобръщат живота ни. Човек никога не знае какво ще му донесе утрото и дали една обикновена среща на опашка в магазина няма да даде нова посока на живота му. В целия този пъзел от случайности се появяват хора - близки или не дотам близки, познати или непознати, хора, с които се разминаваме всеки ден или такива, за които до вчера дори не сме подозирали, че съществуват.

Как обаче може да разберем кой за какво е дошъл в точния момент, случайностите да се случат? Как се случва така, че срещаме определени хора в живота си? Дали това е случайно или просто е трябвало да ги срещнем? Може би има някаква много важна причина, поради която не може да избегнем подобна среща.

Какво ще донесе това, не може да сме сигурни. Дали ще донесе нещо ново в живота ни, да ни повтори урок, който не сме научили или ще бъде някой, който вятъра ще отнесе като прашинка във въздуха? Човек никога не знае... Трябва да сме готови за Живота, който ни се поднася или да се научим да разбираме знаците около нас, избирайки сами решенията си…

Не знам, може и да греша някъде по пътя към себе си. Но е сигурно, че случайностите не съществуват, всичко на този свят е или предвестие, или наказание, или изпитание, или награда, или просто прашинка. Даа, няма случайни хора. Няма случайни срещи. Всеки, който идва по някакъв начин в живота ни идва, точно когато му дойде времето. Нито по-късно, нито по-рано.

Може би това е моментът, в който трябва да научим нещо от него за себе си или самите ние да го научим на нещо. Това може да даде нова посока на живота ни, да го направи по-красив, да ни посочи къде грешим, да ни предпази от лошото или да намерим нещо, което сме смятали за изгубено. Нищо не е случайно!

Из "Приказки за живота на големите", Македонка Шутова