Няма как да получиш истинска любов, ако не си се научил на такава

Някой ни наранява и започваме да мислим, че не съществува любовта. За да се предпазим, решаваме да ограничим чувствата, които изпитваме и даваме. Така, заблуждавайки се, ние се отказваме от възможността да се научим да обичаме.

Вярваме, че няма истинска любов и така слагаме ограничения и на себе си, и на другите. Спираме да очакваме каквото и да е било и се примиряваме със ситуацията такава, каквато я виждаме. Но чувството на обич не се намира просто ей така - то трябва да се потърси и то не толкова в другите, колкото в себе си.

Бъдете честни - тези, заради които сте спрели да вярвате в истинността на любовта всъщност никога не сте обичали истински. Все пак, ако беше така, взаимоотношенията ви щяха да са достатъчно полезни и за двама ви, за да продължат или поне достатъчно истински, за да изпитвате благодарност вместо омраза след края им. Това, което ви е свързвало, е била взаимната ви нужда и то не толкова от конкретната личност, колкото от самата обвързаност.

В истинската любов няма място за обвинения. Не можеш да виниш някой друг, че не отговаря на твоите нужди, нито себе си задето не отговаряш на чуждите. Грешно я приемаме като източник, намиращ се в другите, търсим я в тях, а тя извира от самите нас.

Вместо да го признаем и да продължим по-смирени, израснали и търсещи, ние се затваряме още повече и се изпълваме със страх, който изгражда всякакви бариери, целящи да ни защитят. Но от какво? От собствената ни грешна представа за любовта, от неспособността на нас самите да обичаме или от нежеланието ни да се научим.

За да получим истинска любов, трябва да можем да я изпитаме, да отворим сърцето си за някого просто ей така - без очаквания, че другият ще остави нещо и без страх, че ще си вземе, защото както и да постъпи, това няма да ограби нашата личност.

А доколко ще я получим, зависи от нашата смирена устременост да съборим всички стени и да забравим за всички правила, които ограничават естествената сила на чувствата ни.