Ноември идва не за да ранява

Ноември се съблече най-безсрамно,
захвърлил най-досадните задръжки.
А есента почувства се специална
от допира му - вятърен и мъжки.

* * *

И казваш, че напомням ти на есен.
Възможно е. От векове треперя.
Далече ветровете ме отнесоха.
Ти как така успя да ме намериш!
Да видиш смисъл във сезон разплакан
не вярвах, че изобщо е възможно.
Безценно бе замръзналото чакане.
Напразна беше тихата тревожност.
И беше неизбежно застудяване.
Не мога да преборя този климат.
Ноември идва... не за да ранява,
а да е сигурен, че още ще ме има.
Не е любов, а силно притежание.
И ти ли за това се появяваш?
Ноември сбъдва тихите желания.
Ноември идва... не за да ранява.