Ние сме това, което сами показваме от себе си
В света, в който живеем днес се наблюдава една тенденция самочувствието да идва от хубавата опаковка, хубавото тяло, красивите лице, коса, дрехи, многото пари, диаманти, бижута... Самочувствието в днешния свят идва от хубавата професия, от връзките с влиятелни личности, от притежаваните скъпи вещи...
В днешния свят самочувствието идва още и от лъскавите коли, скъпата марка дрехи, която носим, броя на банковите ни сметки... Това, идващото оттам самочувствие обаче е от грешната посока. Не оттам човек трябва да черпи увереност. Не заради тези блага той трябва да се чувства смислен и достоен. Заради тях той трябва да бъде просто благодарен!
Днес се питам не е ли достатъчно да бъдем добри, за да имаме самочувствие? Освен това да бъдем човечни, да бъдем целеустремени, да намерим заниманието, в което сме най-силни и да се отдадем на него...
Нека увереността ни идва от книгите, които сме прочели, от личните ни успехи, от постиженията ни в университета, в работата, от добротата ни към хората и другите същества в този свят, от човечността ни, от усмивката, която даряваме на ближния, пък макар и той да ни се мръщи насреща.
Вчера бях в пощата да си взема една пратка от чужбина и беше пълно с възрастни хора, които чакаха за пенсии. Една баба ме гледаше втренчено в лицето, беше много близо до мен и за капак се изкашля право срещу моето лице, без дори да си сложи ръката пред устата. Неприятно, но аз й се усмихнах и дръпнах много внимателно шала си нагоре към устните. Постарах се тя да не види, че го правя, за да не я засегна.
Защо да се презираме един друг, вместо да се усмихваме и да се поздравяваме, пък макар и някой да е направил грешка? Не е ли щастлив човекът, който въпреки това, че някой кашля насреща му или се мръщи в лицето му, той се усмихва и намигва.
Защото понякога, някой не действа грубо и нелюбезно лично към нас, заради нас самите. Защото неговите действия, неговата грубост или неучтивост са огледало на това кой е той, как се чувства или какъв е по характер. Това не означава, че ние сме такива, както той ни нарича. Това, че той действа грубо спрямо нас, не означава, че ние го заслужаваме.
В повечето случаи ставаме жертва (и ние, а и той самият) на някакви негови вътрешни конфликти, на неговия лош характер, на неговата болка, на неговата празнота, на неговите рани... Защото нито един ЩАСТЛИВ човек не се държи лошо с другите, не иска да ги обиди, да ги нагруби или натъжи.
Ние сме това, което сами показваме от себе си. Ние сме тези, които действията ни разкриват, че сме.
Нека бъдем усмивката, която намръщеният ще получи днес! Нека бъдем намигването, което тъжният ще срещне утре! Нека бъдем любовта, от която се нуждае светът, за да става по-добър всеки ден!
