Нека отидем във време, в което маските са мит, а хората са истински

Забрави телефона си вкъщи. И аз ще оставя моя у дома.

Нека отидем във време, в което да се отбелязваш къде си е смешно. Да проверяваш кой го е харесал – още повече.

Отвори скърцащата врата на този забутан бар. Направи ми път да вляза. Връзката на маратонката ми в този момент ще се развърже. Ще се наведа точно на прага на вратата, за да се завържа. След като се изправя, ще ти се усмихна срамежливо.

Нека отидем във време, където токчетата не съществуват. Суетата – още повече.

Попитай тази песен дали ми харесва. Щом кажа не – прочети в очите ми, че се шегувам и всъщност адски много ми се танцува.

Нека отидем във време, където да се забавляваш е главната и единствена цел на нощта.

Животът е дълъг танц – казвам. Танц или цяло представление – питаш. Дълга тема, поръчай ми бира – отговарям.

Нека отидем във време, където жена да пие бира е нещо нормално. А след това й е позволено да се оригне. 

Нека отидем във време, в което жените са себе си. Време, в което ще предложа да платя своята част от сметката.

Нека отидем във време, в което мъжете са кавалери. Време, в което ти ще платиш, защото така или иначе сме пили само по една студена бира.

На излизане от този забутан бар, ти отново ще държиш вратата. Ще направиш път да мина. Ще се моля маратонката пак да не се развърже.

Нека отидем във време, в което мъжът изпраща жената до вратата. Време, в което ще те поканя да изпушим просто по цигара. Ще се посмеем от сърце на разни глупави истории. А след това ще си заминеш.

Нека отидем във време, в което маските са мит, а хората са истински.

Време, което може би не съществува. Но... моля те, нека отидем във време, където...

Още от Златина може да прочетете в Страница за щастие.