Недялко Йорданов - Сън
Ела при мен очакван сън…
Не стой премръзнал пак навън.
От Плът и Дух - абсурдна смес.
Във стаята ми тихо влез…
през заледеното стъкло
и спри до моето легло.
Не бързай… докосни с ръце
набръчканото ми лице.
Над устните се надвеси
погъделичкай ги с коси…
Не бягай отекчен, ако
е будно лявото око…
През него тихо влез във мен...
Във мозъка ми уморен
постой така и потърпи
докато той все пак заспи.
Ела, усмихнат, светъл, свеж
на пук на тази дневна гмеж,
от нерви, болести, лъжи
и приказка ми разкажи.
За оня свят, за оня свят
във който всеки ти е брат
във който всеки е готов
да те дарява със любов...
Възможен ли е?.. Никак май...
Поне надеждица ми дай...
Докато съм все още жив...
И аз ще бъда търпелив...
Отиваш си очакван сън...
Излизаш пак от мен навън..
И влизам във деня си лош.
Но идвай, идвай всяка нощ.
Автор: Недялко Йорданов