Не се обвинявайте, че не сте готови

Всички се опитваме да постигнем дадени цели и част от този път е сблъскването с непознати и некомфортни ситуации, трудни решения и неприятни обрати. Избираме дали да направим крачката или да я пропуснем, надявайки се на друга възможност, но също и изпълвайки се със силно чувство за вина.

За какво всъщност се обвиняваме - мислим си, че сме слаби, че сме разочаровали тези, които вярват в нас, че пропиляваме живота си. А така ли е всъщност или единствената ни грешка е, че сме прекалено сурови със себе си?

Може би понякога наистина трябва да останем на същото място и да пропуснем един ход. Може би точно това ни е необходимо, както в момента, така и за бъдещия ни успех. Може би имаме нужда да разберем, че не сме готови и че се чувстваме така, защото, оставяйки другите да вземат контрола над живота ни, сме загубили себе си.

Дали пък понякога товарът в нас, изникнал с появата на някоя нова възможност, няма за цел да ни предупреди, че сме се отклонили от истинското си аз, от смисъла на постигането и израстването, в усилията си да постигнем успех?

И точно тук е разковничето - в усилието. Не винаги зад извиненията ни стои страхът, понякога, дори и в редки случаи, те наистина трябва да ни накарат да преосмислим действията си.

Постигането на целите ни не би следвало да е непоносимо и да ни причинява болка - физическа и ментална. Тук е много тънка границата между това да ти е трудно и да ти е тежко и все пак успехът изисква отдаденост, дисциплина, постоянство, но не и мъка.

И ето защо е така - когато вървиш срещу това, за което си роден, всичко, което правиш, удря на камък. За да успееш, трябва да се научиш да не се отказваш, но в случаите, в които наистина правиш това, което искаш! В останалите - е просто безсмислено.

Когато затанцувате своя танц, ще усетите как стъпките ви идват отвътре, плавни и красиви, уникални и толкова леки, защото това ще е натурата на вашето сърце, страст, призвание. Помислете за този танц, затихнете, за да го усетите. Не бързайте да танцувате някой друг и да се обвинявате, че не сте достатъчно добри!

Послушайте вътрешните си усещания, те са там, за да ви помогнат, а не за да ви навредят. Използвайте ги като свой компас и много лесно ще разчетете посоката, защото, ако сте се отдали на същността си, душата ви ще се чувства на място и няма да броди в тревожност!