Не реализирай потенциала си!

Лозунгът "Реализирай потенциала си!"

Един от непрекъснато повтаряните лозунги на нашето време е "Реализирай потенциала си!".

Нарочно използвам думата "лозунг", която свързваме с едно отминало време, защото, както тогава се опитваха да ни внушават стремеж да станем всестранно развити личности, така и днес културата ни натиска да реализираме потенциала си.

Тревожност и неудовлетвореност

А това, освен развитие и напредък, поражда в хората и много тревожност и неудовлетвореност.

Осъзнах колко напрягащо е за мен вечно да се стремя да реализирам заложбите си едва преди 2 години, когато на един международен конгрес по психотерапия дочух изречението "Не сте длъжни да реализирате потенциала си".

Тогава изпитах толкова голяма изненада и облекчение, че ми стана ясно, колко сили съм хвърляла за това. Прозвуча ми направо еретично!

Сякаш беше престъпление даже да си го помисля, но в същото време беше и много освобождаващо. Сякаш доживотната ми присъда да гоня върхове изведнъж беше отменена и бях пусната във ваканция.

Но за какъв потенциал става дума?

Всеки от нас се ражда с множество генетично заложени способности и с мозък, който е пластичен и може да се развива в различни направления. Това кои от способностите ще се развият, зависи от нуждите на семейството и обществото в този период.

Ако семейството насърчава и приема дадени прояви на детето, съответните способности получават зелена светлина за развитието си. Ако ограничава, забранява или не оценява други прояви, то тези способности постепенно закърняват.

Около седмата година ненужните потенциални възможности отстъпват място на предпочитаните и насърчаваните от семейството и обществото.

Да, факт е, че губим голяма част от потенциала си още преди да тръгнем в първи клас. Звучи натъжаващо, но всъщност е процес на най-ефективно използване на ресурсите. Ако в този период просперират и оцеляват тези, които са бързи, сръчни и ловки, по-добре детето да развие тези свои качества.

Ако по-добре живеят тези, които умеят да се ориентират в голям обем информация, да пишат компютърни програми и дълго да седят на стола, предпочитаните качества са съвсем други.

Мозъкът се старае да не си разпилява възможностите в различни посоки, а да се развива в тези, които са най-изгодни за оцеляването и добруването на детето.

И така, след 12 или повече години обучение, младите хора навлизат в живота и вече сами избират кой потенциал да развиват и кога.

Колкото повече, толкова повече 

За добро и за зло потенциалът е труден за измерване. Колкото повече се развиваш, толкова повече има накъде да се развиваш. Това е бягане на дълги разстояния без финал. Колкото повече напредваме, желаната цел се променя и процесът няма край.

Ако фокусът ни е върху достигането на целта, неудовлетворението, разочарованието и преумората са ни гарантирани.

А, ако добавим и осъзнаването, че имаме много потенциални способности, за чието развитие не правим нищо, става направо страшно. Мисълта, че постоянно пилее времето и възможностите си може да докара човек до депресия.

Кое може да ни помогне тогава?

Това, което ни помага, когато сме изправени пред безкрайни възможности, е ограничението, което налага реалността. Все пак, денонощието има само 24 часа, голяма част, от които са ни нужни за да се храним, спим и извършваме други необходими за живот дейности.

Свободното ни време не е чак толкова много. То е много по-малко от времето, нужно, за да реализираме ЦЕЛИЯ си потенциал.

Това, което обикновено се случва, е, че реализираме тази част от потенциала си, от която имаме нужда в момента. Например – вече живеем отделно от родителите си, затова неизбежно се налага да усвоим някои домакински умения, за да поддържаме дома си сами.

Когато се сдобием с партньор започваме интензивно да развиваме партньорските си умения, а когато двойката ни нарасне – се изправяме пред предизвикателството да развиваме родителските си способности.

Попаднем ли на нова работа, напред дръпват тези умения, които са нужни на това място, а някои други временно спират да се развиват. Озовем ли се в друга държава, почват да се развиват езиковите ни способности, дори да не го искаме.

Представете си какво се получава, ако някой току-що се е преместил в ново жилище, с нов партньор, който има дете и е започнал работа в нова сфера на чужд език.

Едновременното развитие на умения в толкова посоки изисква толкова много сили, че човекът вероятно ще рухне от стрес. Бурното развитие на потенциала може да е опасно за здравето.

Аз не съм мързелив, аз съм енергоспестяващ

Излиза, че има нещо вярно в онзи виц: "Аз не съм мързелив, аз съм енергоспестяващ."

Когато следващия път изпитате вина, че не реализирате потенциала си, огледайте живота си в момента. Може би развивате качества, които не забелязвате?

Една позната тийнейджърка прекарваше времето си в гледане на сериали на английски, което дразнеше родителите й, защото изглеждаше като пропиляно време. После се оказа, че от сериалите е научила езика на много добро ниво и това й осигури работа в чуждестранна компания.

А може би всички носим на гърба торба с нереализирани потенциали, която природата ни е дала за моменти на криза и няма нужда да напрягаме излишно живота си, преследвайки развитието като самоцел. А да бръкнем, когато ни е нужно и да вземем само каквото ни трябва.

Много от най-реализираните хора са такива, защото животът им е бил пълен с трудности и кризи. На тях им се е наложило да се развият. Кризите няма да подминат и вас.

Смятайте развитието на потенциала си за гарантирано. Дотам, докъдето животът ви го изиска.