Не мога в този град да те обичам

НЕ МОГА В ТОЗИ ГРАД ДА ТЕ ОБИЧАМ

Не мога в този град да те обичам,

където всеки мъж за мен е плакал,

където мислено са ме събличали,

за да ме стоплят със саката си.

Не можеш в този град да ме откриеш,

а къщата на ъгъла заключих.

Да съхраняваш спомени в кутии

е все едно да ги дадеш на кучета.

А кучетата в моя град са сити

и спомени не могат да разкъсат.

Не мога в този град и да поскитам

(навън е твърде тъмно, твърде късно).

Не можем да сме тук

такива

тръгвам

преди да те прегърна (отначало).

Прегърна ли те, ще строша по ръбовете

живота си и няма да съм цяла.

Ще се строши светът ми, подреденият,

ще потроша за себе си представите.

Не можеш в този град да си до мене,

не беше грешка, за да те поправя.

Не трябва в този град да ме обичаш.

От липсите не ти ли прилошава?

Последен път сакото ти обличам.

Последно прегърни. До задушаване.